Продължение от книгата

В очите им се появиха пламъчета, които засияха, заподскачаха игриво и се скриха в тишината на бездънното, синьо езеро на зениците им.  На връщане към къщи срещнаха Мустафата, накандилкан до пети. По занаят беше папукчия, голям майстор от еминиите. Кефеше го мастиката. Към сакъз адасъ имаше особено предпочитание. Вечер, след като затвореше дюкяна, не можеше да не се отбие у Йовчоглу на Меселлето, дето го чакаха приятелите му арабджии, каруцари. Мустафата печелеше доста от разните еминии - люзгар, урулта, зергидан, орта аяк. Думаха, че имал голяма челяд. Жена му абла  Шукрие, беше кротка и безобидна душица. На котката път правеше. Вечер стоеше до късно на капията, белким се прибере Мустафа. Видеше ли го как се задава, клатушкайки се като брулен от вятъра папуняк, връзваше здраво яшмака и тръгваше право към него. “Аллах, Аллах“ - чуваше се хрипкавия ù глас. Подхващаше го здраво под  мишница, от време на време го побутваше, за да не спира и да не го видят комшиите на какъв хал е. След като затвореше капията, тихичко го гълчеше, а той с дрезгавия си глас току ù думаше: “Бу дуня, бизе калмааджак” в превод, този свят на нас няма да остане. Аба Шукрие едвам домъкваше Мустафа до одаята, смъкваше елека и панталоните му, вземаше очукания лиен, сипваше цял ибрик хладка вода над главата му, която с голям зор навеждаше и бързаше да го избърше, за да не заюсие  мокър.
   Вяра и Павлето продължиха и на пътя им се изпречи Нурито, викаха му хубавеца. Влюби се човечецът в една българка, на която думаха баджак Парашкева.

+ абла - кака

лиен - леген

заюсие - заспи