Продължение от книгата

МАНИФЕСТ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
   
Българи. В продължение на двадесет и пет години на царуването ми, аз съм дирил винаги в мирна, културна работа напредък, щастие и слава на България и в тази насока аз желаех да върви българският народ.
   Провидението обаче е съдило инак. Настана момент, когато българското племе е повикано да напусне благодатта на мира и да прибегне към оръжие за поставяне на една велика задача..
   Отвъд Рила и Родопите, наши братя по кръв и вяра не бяха честити и до днес, тридесет и пет години след нашето освобождение, да се сдобият със спокоен живот.
   Всички усилия за постигане на тази цел, както от великите сили, така и от българското правителство, не създадоха условия, при които тия християни да се радват на човешки права и свободи.
   Сълзите на българския роб, воплите на милионното християнско население, техните еднородци и едноверци, които дължим свобода и мирен живот на една велика, християнска освободителка. И българският народ си спомни пророческото слово на царя Освободител: "Светото дело трябва да се доведе до край!"
   Нашето миролюбие се изчерпа...
   За да помогнем да угнетеното християнско население в Турция, никакво друго средство не ни остава, освен да се обърнем към оръжието. Само в това средство ние виждаме, че ще можем да му спечелим закрила на живота и името. Анархията в Турция заплаши и нашия държавен живот.
   След кланетата в Шипка и Кочене, наместо да се даде на страдалците   правда и удовлетворение, каквито ние поискахме, турското правителство заповяда мобилизация на своите въоръжени сили. Така се извика на изпитание нашето дълго търпение.
   Хуманните християнски чувства, свещеният дълг да се помогне на братята, когато ги застрашава изтребление, честта и достойнството на България ми наложи повелителният дълг да извикам под знамето подготвените за отбрана синове.
   Нашето дело е право, велико и свято. Със смирено уповаване в закрилата и помощта на Всевисшия, възвестявам на българския народ, че войната за човешки права на християните в Турция е обявена.
   Повелявам на храбрата българска войска да навлезе в турските предели! Редом и заедно с нас, ще воюват против нашия неприятел за същата цел и войските на сдружение в България Балкански държави: Сърбия, Гърция и Черна гора. И в тази борба на кръста против полумесеца, на свободата срещу тиранията, ние ще имаме симпатии на всички ония, които обичат правдата и напредъка. Силен с тия симпатии, нека юначният български войник си спомни геройски дела на своите бащи и деди и доблестта на своите учители - руси освободители - и така лети от победа към победа.
   Напред! Бог да е с нас!
   Издадена от ст. София. 5 октомври 1912 г.
   На първообразното със собствената негово Величество ръка написано.
                                               Фердинанд, 6 октомври 1912 г.
   Хората помнеха евангилието изречено "Никой не може да има по-голяма любов от тоя, който полага живота си за ближния си."
   Един колос, на върха на който са християнските дородетели, любов и милосърдие, който достига небесата, от който черпим вдъхновение. Но има още нещо по-силно, което Господ е споменал в своите Божии заповеди: "Обичайте се един друг, обичайте и враговете си!"
Следва продължение.