Sep 20, 2009, 9:01 PM

Продължение от книгата 

  Prose
883 0 0
5 мин reading

ФРОНТОВИЯТ КОРДОН

3 октомври - в 22,30 часа. В лагера дойде автомобил при началника на управлението, генерал Рачо Петров и даде на командира на полка телеграма.
- Първо отделение, с полковник Галунски, ще потегли с трена - завърши Рачо Петров.
   Нощта бе тъмна, пътят развален. На гарата нямаше фенери, рампата - малка. Конете не искаха да се качват във вагоните. Батареята се натовари в 6 сутринта. В 7,20 тренът потегли. Първа батарея можа да тръгне в 18,30 вечерта.
5 октомври - 10 часа сутринта. В двора на казармата на шейновски полк се отслужи молебден, послучай обявяване на войната. Батареите не присъстваха, защото бяха на конно обучение. Но като се върнаха в 11, 30 часа, се прочете на войниците "Височайшата" заповед 15, за обявяване на войната. По повод на това, всички по-долни чинове се произвеждаха в по-горни, които заемаха щатна длъжност. Войниците минаха церемониален марш и след разпускането им, лагерът екна от въоръжени викове.
7 октомври - Съобщи се официално за падането на Лозенград, което внесе голямо оживление и повиши духовете на войниците в полка.
9 октомври -1,30 часа сутринта. Получи се бърза записка: "Командирът на полка да се яви по служба." В 2 часа вече беше в щаба на пункта и получи заповед номер 47, която гласеше: "По заповед на негово Величество, под ваша команда се формират отряд в състав: 10-а опълченска дружина и 30-и полк допълващ, усилени с отделение от 3-и артелерийски СС полк, който незабавно да се отправи за село Тремезли (Връгово), да заеме връх Хоула."
   Оттук нататък, Кольо продължи своя дневник. Той е в първите бойни редици. Нужно беше да види всичко и да опиши впечатленията си от боя.
   Бездънна пропаст. Дълга редица от разноцветни шинели и шапки. Множество народ, което е тръгнал да дири тъжна радост, там - някъде на бойното поле, където никой не можеше да предположи, дали ще се завърне наново в родното огнище, при милите и скъпи хора, които го очакваха. "Къде ли е сега Керана? Вяра колко ли е пораснала?Когато се завърне, дали ще го познае?Та тя се роди и той трябваше да отиде на фронта. Всичко започна като на шега. Много радост, примешена от мъката на заминаването. Трябваше да се помогне на братята. И в крайна сметка, защо беше тази глупава заповед! Да втикнеш някого под свистенето на куршумите. В тази кървава касапница, която не предвещаваше нищо добро."- мислеше си той.
   Наистина, един народ, който не знаеше що е война, отиде там, сякаш отиваше на някакъв карнавал с маски. И най-интересната маска беше тя - войната, която го караше да се хвърли в прегръдките й, без да знае дали ще се върне отново. Едно огромно чудовище бълваше жупел и пламък, и вземаше в своя невидим хаос толкова много човешки жертви. Кой можеше да си помисли, че всичко ще бъде така жестоко и коварно! Една недостатъчно обмислена заповед и накрая какво, много реки от човешка кръв, която оставя следи по непознатите чужди полета. Навсякъде скелети и реки, реки от човешка мъка. Един огромен вертеп, който поглъща своите жертви. И колко много черно остава след себе си. Черно и червено море от човешка кръв. Червено зарево, окъпано от оръдейни залпове, примешено с хиляди терзания, охкания, скърцане с зъби. Един огромен, нажежен котел, в който се къпе невинна човешка кръв.
   Кольо беше преметнал през рамо боеприпасите си. Наоколо беше тихо. Някъде далеч се чуваха бумтежи. Подгънал колене в талигата, опъвана от два изнемощяли и крантави коня, той пишеше. В тази суматоха никой не обръщаше внимание на този дописник, който ред след ред неуморимо описваше всяко събитие. Той гледаше и въздишаше. Пред погледа му беше къщата с градината. Там, някъде шета Керана. Чана Пена готви госбите, а вуйчо Михо стои до огнището, седнал върху пъстрото възглаве. Тишина и пак тишина. Буквите се редят във войнишкия бележник.
   В 9, 30 часа, отрядът тръгна от шейновския лагер. От село Тремезли (Бръгово) се продължи до връх Хоула -  Кольо записваше в бележника си.
   Пътят от лагера през село Фердинандово до село Бръгово е 15 километра, който от лагера до шосето Хасково - Харманлии и 2 километра, северно от Бръгово е 8. В 14 часа отрядът пристигна в село Бръгово и се разположи по квартири в трите му махали.
   Къщата, в която се настани Кольо, беше поостаряла, с разкривен покрив и дъсчена ограда. Хазяите бяха добри хорица. Вътре беше уютно. Особено хазяйката му напомняше за чана Пена. Добродушна жена, яка наглед селянка. С посивяла коса, която беше прибрана в черна забрадка. Кольо не посмя да попита, защо тази жена носи чернилка. Реши да премълчи, щото това можеше да и донесе тежки спомени. Той беше разбрал, че тия наглед мълчаливи стопани, бяха преживяли нещо, което още повече ги сплотяваше. Между тях цареше сговор и разбирателство. Вървяха мълчаливо и само с поглед се разбираха. На стената висеше портрет на красиво момиче. В косите и се вплиташе слънчев лъч, а от очите и се излъчваше тъга. Може би за нещо неизживяно, или за нещо друго, чакано, което никога не можеше да се осъществи.
   В стаята, където Кольо квартируваше, имаше стар, железен креват. На стената висеше избродиран ковьор. Като че ли беше "Изворът на белоногата?" Гергана с менци на рамо, наливаше вода от каменната чешма. До нея пашата , а зад него няколко заптиета. В очите на Гергана се четеше  едновременно болка и стрелкащи пламъчета. Кръшната и снага не се прегъваше от тежките менци. Като я погледне човек, сякаш ще проговори: "Не искам аз нит злато, нит сребро! Ханъма не искам да стана!. Аз съм българка и всичко българско и родно, любя, тача и милея!"
   В съзнанието на Кольо отекнаха думите на дядо Вазов. Те идваха като един зов, който кара да не забравяш, където и да си, дори и в друга страна, че си българин. Ти трябва да покажеш на света, че си тоя българин, за когото трябва да се говори. Че ти си тоя българин, който не склони глава пред турския каиш и пак остана с гордо чело и чест пред своите деца. Аз съм твоят баща, с който трябва да се гордееш! Запомни, ти си син на майка България и друг не можеш да бъдеш! Не я срами! Думите ечаха в ушите на Кольо. Те литнаха, за да отидат при малката Вяра.
   Връх Хоула се оказа , че е добър за наблюдение пункт, но не и за позиция. Командирът на полка избра  за позиция връх Геджикъ тепе. Поручик Гачев възложи на разузнавачите  да направят пътя на артилерията. В 18 часа започна да се стъмнява. Получи се заповед: "Всички да осъмнат на позицията и сутринта да започнат укрепленията!".

 

 

Следва продължение.

© Мария Герасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??