Jan 20, 2010, 12:39 PM

Продължение от книгата 

  Prose » Novels
673 0 0
2 мин reading

Погледът ù се спря върху дребничък човечец, който държеше в дясната си ръка кафез с канарчета. Имаше и синигерчета. "Добре ше е. Павлето ного ше са зарадва. Ше му зема. Нали е рожденик". Тя се приближи към човечеца и с пазарлък свали цената на перестия канар. Замисли се нещо и рече:
- Дай и женския, та да са си компания. Белким си родят и малки.
   Подаде още толкоз измерлици и взе другия канар. Купи и дамаджана шарлан, кило анасонлийка и дамаджана с маврудово винце.
- Момче, момче, ела тук! Ше ти дам някой измерлик, да дойдеш до дома, да занесеш пазарлъка! - обърна се тя към непознатото момче.
   То изтича до нея и пое дамаджаните. Тръгнаха. Спряха пред портите и тя се обърна към него:
- На, земи това измерличе и здраве да е!
- Благодаря на теб и Бог, стрино! - изрече то. Подаде дамаджаните и тръгна.
   Стефана затвори портата и извика:
- Павле, ела, ела, сине, че тежи!
   Павлето се показа от капията. Погледна навън и заслиза по стълбата, която леко поскръцна. Прекоси градината и се затича към портата. Спря до майка си и пое дамаджаните.
- Я... Кво носиш, мале?
- Изненада, сине, изненада. Ше видиш.
   Закачваха се по стълбата и влязоха в голямата одая, където искреше огънят в огнището.
- Някой да знай утре кой ден е? - запита тя.
   Георги, който стоеше на миндера, вдигна рамене, а Павлето се замисли.
- Никой не се сеща. Ей, вие, мъжете! Мъжка ви работа. Ного лесно забравате дните! - продължи тя. Някой да рече, кой е двайсет и втори ден от декември?
   Павлето вдигна ръка с юмрук и се удари в гърдите.
- Ей, да ми се невиди! Бях забуравил. Та утре аз съм роден.
- Тъй беше, сине.Старата баба Ана та разроди. Тежко раждане беше. Роди се с ризка, сине. Найш ли? Не са виждаше нищо. Като че Господ ми даде сила и аз рекох на бабата: "Късай ризката, че детето ше удуши!" С ризка са раждат умните люде. Думат, че щели да прават големи дела.
   Момчето подскочи весело от крак на крак и хвана Стефана. Прегърна я нежно през рамото, приближи устни до лицето ù и я целуна.
- Благодаря, мале, дето си ми дала живот! Да си ми жива и здрава, та да гледаш внуци и правнуци! Бог да ти даде ного, ного живот, та дълго да ти са радваме!
   Вечерта си легнаха рано.
Следва продължение

© Мария Герасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??