Професионалистът
Професионалистът
Втори опит за сериозен любовен разказ
(всяка прилика с истински лица и събития е случайна)
Nellnokia & Greg
1 част
Тя обичаше Грег. А слабостта му към блондинките беше нейният най-силен коз. И след като така лесно намери ахилесовата му пета беше готова да действа. Прозрение!
Грег: - Ама как така? Блондинка и прозрение?!?
Неллнокия: - Ами-и-и! Всяко правило си има изключения!
Тя беше най-очарователното, синеоко, русо изключение на земята. На това отгоре миньонче. На това отгоре блондинка - в цял ръст и до дъното на душата си.
Виждали ли сте блондинка? Една такава: умна, интелигентна, руса и с чувство за хумор!? Ако не сте, време ви е...
В ранния следобед на един горещ ден, една образована и интелигентна, руса дама, която умираше да въвежда хората в заблуждение, щом ги погледнеше без очила, посети кантората на Грег. Какво се беше замотал, та не обръщаше питиета на хладинка до шадраванчето в Търговския дом в тази лятна следобедна жега!? Сигурно чакаше точно нея...
Чакаше някой. Със сигурност обаче не си беше представял този някой в такъв вариант. Може би тогава щеше да успее да преглътне студеното питие, без да се задави при появата ù. Очите му почти изскочиха от орбитите, когато малкото парченце лед заседна в кривото гърло. По всяка вероятност дамата беше лекар и нейната бърза намеса спаси един адвокатски живот. Тя се спусна вещо, кръстоса ръцете му пред гърдите и... и го прасна с все сила няколко пъти отзад по гърба. Чак на третия - успешно. Дали защото ледът се беше разтопил, или изхвръкнал, но Грег... оживя.
Според преданията, ако някой спаси живота ти - оставаш задължен до тогава, докато не върнеш кармичния дълг. Грег нямаше нищо против. Най- после можеха да започнат по същество. Той се усмихна любезно на синеоката дама. Но! Тя беше все още без очила и погледът му изтече мазно и гъсто като добре охладена водка в погрешна посока. Какви съблазнителни... очи! Беше готов да изпълни всяко нейно желание.
Колко е хубаво, когато спасиш нечий живот! Коктейл от душевен катарзис и адреналин! Сега можеха да седнат на чаша студено питие - без лед, естествено. Срещата трябваше да бъде делова, а всъщност се оказа изненадващо сближаваща и докосваща. Телата им само до преди миг бяха почти залепнали едно за друго.
Грег продължаваше да гледа все така удивено блондинката. Той разговаряше с Блондинка!! Отбеляза си наум, че всъщност това наистина е събитие от извънредно значение. Не се случваше всеки ден. На това отгоре ù беше задължен - това ги сближаваше, но и поставяше бариери в действията му.
В главата му изникна първата червена удивителна: "Грег, тя ти спаси живота, не можеш да ù бъркаш под полата!"
После втората: "Грег - тя е клиентка, може да има сблъсък на интереси!!" После в главата му изплува един любим герой - Филип Марлоу и Грег зачеркна последната удивителна. Представи си как той, в ролята на Марлоу, прекарва нощта в апартамента ù.
Остана само първата, но тя беше доста съществена!
Блондинката кръстоса крак върху крак, усмихна му се и отпи от чашата. Погледът ù за последен път прецени адвоката и кантората му и чак тогава спокойно заговори:
- Мисля, че е време да минем по същество. Относно целта на визитата ми. Тук съм инкогнито и се надявам всичко да си остане между нас.
- Естествено! - съгласи се Грег, а в същото време въобще не мислеше по същество: "Скъпа, това твоето си е направо в стил дьо Сад. Да заговориш на най-интересното място делово. Сега ще прекарам неспокоен уикенд, изпълнен с догадки, какво би се случило след втората ни среща. Как да си пия спокойно питието? Кой ще ме спасява от задавяне?! Кажи ми?!"
- Аз съм в извънредно деликатна ситуация! - каза тя и преметна крак връз крак.
"И аз" - помисли си адвокатът. "Мога вече да само отбележа, че смело зачерквам и първата удивителна. Какво тук значи някакъв си живот, ако не можеш да заровиш глава сред тези прекрасни форми!? Уханието им все още беше останало по ризата му: ”Шанел-Алюр!” - професионално отбеляза той. После почти професионално потъна в размисъл: ”Какво питие върви най- добре с Шанел?!... Коняк ? Абсент? Шампанско?... Водка?"
- Слушате ли ме?! - премигна тя и реши, че е крайно време да сложи очилата си. Явно беше необходимо за деловия разговор...
Очилата наистина имаха очакваното въздействие. Те промениха излъчването на клиентката от сексапилно - на делово, скриха блесналия ù поглед и най-накрая отсрещната страна се окопити:
- Слушам ви внимателно и дори не смея да отпия от питието си, за да не ви смутя. Не спирайте! - окуражи я той.
- Да доуточним. Предлагате юридически консултации в областта на гражданското право, търговско право и вещното право. Препоръчаха ви ваши клиенти и мои приятели. Става въпрос за измама с вилен имот, придобит по наследство. Проблемът е там, че отсрещната страна е ваш колега. Затова Ви моля за лоялност и да запазите посещението ми в тайна, ако прецените, че казусът е извън рамките на вашите възможности...
- Извън рамките на моите възможности са само звездите и останалите небесни тела. Тях съм ги оставил на астрономите и влюбените. Мен ме влекaт земните неща, така че една вила се вписва в тази рамка като тапа в бутилка вино.
След кратък и поверителен разговор, с който няма да обременяваме останалите читатели на разказа, дамата излезе видимо доволна от кантората:
"Добре е да попаднеш на адвокат с явно пристрастие към блондинки. Добре е да го спасиш от най-конфузната смърт на света - задавяне. Добре е все пак, че е жив и вероятно ще свърши работа... добре е... А-абе я стига с това добре!?! Мисля като брюнетка, когато си сложа очилата. Трябва да ги сваля и да приема отново нормалния си вид на истинска блондинка... Добре е, че си забравих в кантората... Ммммм, кво си забравих???... ОХХ!! Колко е гадно да си блондинка! Нещо забравих нарочно, а сега не мога да си спомня какво..."
Грег отпи от питието си с удоволствие. Бучките лед в чашата се целунаха палаво като влюбени на втора среща и той си припомни меките и елегантни извивки на жената, която преди малко напусна кантората му. Тя притежаваше изтънчеността и класата на ръчно изработен Ролс Ройс. Очилата ù придавах академично излъчване, но не чак до там, че да не разбереш, че тази жена в леглото е огън момиче и е склонна да експериментира, като амбициозен изследовател. Запали цигара и се размечта като писател фантаст. В този момент с периферното си зрение забеляза малката и елегантна дамска чанта, която кротко лежеше на бюрото му.
Съзерцава я около петнадесет минути в очакване притежателката ù да си я потърси. Тънка усмивчица издайнически надничаше в левия ъгъл на устата му при мисълта, че отново ще я види. За негова голяма изненада тя не се върна. Изминаха още петнадесет минути и любопитството леко го загложди. Той се пресегна, взе я и надникна.
Вътре, както във всяка дамска чанта, цареше малък безпорядък. Най-отгоре мярна красива запалка Zippo. Взе я в ръце и я разгледа. Беше ръчна изработка, позлатена, с красив монограм BP. Tой си представи как пали любимите си хавански пури с нея. В тази представа се появи леденостудена бутилка Chivas, а щом стана въпрос за лед, в представите му се намърда и новата сексапилна клиентка. Инкогнито! Стана му смешно. Можеше ли такава жена да се движи инкогнито?! Дори не я попита кой го беше препоръчал. И чий беше този монограм - ВР?! Както и да е, имаше работа. Трябваше обстойно да се запознае с документите по казуса. Звездите и другите небесни тела останаха далеч в мислите му, защото бяха онези неземни неща, които не го влечеха. Точно в този момент в кантората се разнесе непозната приглушена мелодия. Тя идваше от чантата на дамата-инкогнито. Всъщност вече имаше оправдание за проявеното любопитство. Докато намери телефона, в ръцете му се озова малък дамски пистолет. В началото помисли, че е друга запалка. После реши, че едва ли е необходимо да се носят две огромни такива в една малка чанта... Той върна набързо всички предмети обратно и я затвори. На малкото екранче на телефона се появи лицето на блондинката и името ú. Грег натисна зелената слушалка:
- Моля! - каза с небрежен глас.
- Господин адвокат, вие ли сте? - запита с несигурен глас тя. За миг замълча, наслаждавайки се на чувствените нотки в гласа ù, които биха накарали и отшелник да излезе от дупката си и да преоткрие света наново. В този момент му се прииска блондинката да е до него и той да събира с шепи струящата от нея женственост.
- Ало, там ли сте?
Не, не беше там. Беше в друг свят, в който тази жена му носеше изпотена чаша с водка в леглото, а тялото ù бе покрито само от слънчевите лъчи, които надничаха нахално, като воайори през прозореца. Мобилизира се като щангист пред последния решаващ опит за световен рекорд и каза.
- Да, тук съм. Сега видях, че сте си забравили чантата. Какво мога да направя за вас?
- Ако не е много нахално от моя страна, мога ли да ви помоля да ми я донесете вечерта у дома, тъкмо ще обсъдим подробно казуса.
”Боже! Можеше да изкачи Еверест заради нея или поне да опита”.
- Разбира се. Разчитайте на мен.
Тя му продиктува адреса и затвори телефона. Известно време стоеше с отворена уста и се любуваше на мухата, която обхождаше тавана като вещо лице терен за продан. После погледът му попадна на бутилката с водка, която седеше на бюрото му и това го извади от ступора. Наля си и отпи дълга и дълбокомислена глътка. Отдавна една жена не го беше изкарвала така от релси. Чувстваше се като дерайлирал влак.
Дали пък не беше забравила нарочно чантата си - помисли си той. Това така качи адреналина му, че удари на екс водката.
„O-o-o! Той вдигна. Значи я е отворил.” - лукава усмивчица на задоволство озари лицето ù. Със сигурност беше видял запалката. Със сигурност беше видял пистолета. Отпечатъците му бяха навсякъде... Сори, Грег! Довечера ще оставиш още: върху чашата, бюрото, пепелника... Аз ще се погрижа Лично да има твои отпечатъци навсякъде А после... Представи си заглавията по вестниците само след няколко дни: ”Отпечатъците на адвоката в жилището на убития.” „Предумишлено убийство по Дело за измама"... Беше обмислила всеки ход до последната подробност. Как леко клъвна на поканата ù. Със сигурност зяпаше мухите по тавана, мечтаейки за нощни приключения.
Ще ти подаря красиво приключение, Марлоу! Довечера ще се погрижа за една малка любовна авантюрка. Стига да не прекалиш с водката през деня. Колко ли чаши на екс си ударил вече, за да придобиеш кураж?! Хей, спри да пиеш! Ще провалиш всичко!"
Точно в седем вечерта адвокат С.Г. застана пред входа на малка жилищна кооперация в предградията. Беше тиха, закътана улица, далеч от шумотевицата на света... Малко преди да позвъни, някой автоматично отвори вратата. Очакваха го. В представите му се появи образът на жената-инкогнито. Тази вечер той също беше инкогнито.
Тръгна да се качва по стълбите. Бавно. Без да бърза. Знаеше кога да се държи на положение и да го дава тежко като индийски махараджа. Знаеше и какво искат жените. Не искаха спринтьор със сигурност. Те бяха любителки на дългите дистанции. Реши да го играе маратонец. Вярно, че онзи първият издъхнал на финала, но Грег не мислеше да ù достави това удоволствие. На финала щеше да бъде свеж като генно модифициран домат. Умееше ги тези работи. В началото финишираше увехнал като мушкато, но с годините натрупа практика и опит и сега се възползваше максимално от него. Разбира се, не винаги. Само когато жената си заслужаваше, а тази си заслужаваше. Изглеждаше като добре шлифован диамант, който е изгубил собственика си. Тъкмо възможност да покаже най-доброто от себе си.
Стигна до търсения етаж. Тя го чакаше на вратата. Нетърпелива ли беше. Жена като нея не може да бъде нетърпелива. Тя знае цената си. Тук има нещо друго. Малка червена лампичка светна в главата му като аварийното осветление в армията, което се включваше при тревога.
© НелиГрег All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Нели, аз вече говоря в рими!
Ужаст - участ! 
-
хахах!! Щом и на рима го докара Добре дошла, фейче
-
Неллнокия + Грег = ВЕЛИК ТАНДЕМ!!!
От днес съм ваш заклетий ФЕН!!! -
О-о-о! Светле !Де се губиш?!! То не беше море, не беше чудо !!Миссваш !!
-
Ей, човек да не ви остави за малко сами и айде, веднага беля ще направите! Но поне е професионално!!!
-
Грег:
Марко, както винаги си ме разбрал от една дума. За това те уважавам човече.
Неллнокиа:
Марко!! Кви са тез подмятания А? А?!Ртабота кипи тук..Ясно !
Дими, Дарче, Веси, Мерси !Грег само си вири носа..Голям герой излезе!Обаче каква ситуация... за малко да скочи от балкона и да си плюе на петите с вързани крака..АА Пардон ! Това е от втората частИде... -
Хе-хе ! Добре работите двамата.Отлично!Чакаме продължение.
-( Цитат)Много нашироко сме се разпрострели с Грег при първия опит...
- Ами...свийте се малко във втория.
- (Цитат) Лек ден на всички ! Хайде да се трудим .
- В България труд ли му казвата? Американците си го наричат секс.
Поздрави !!!Да се трудим...! -
Дарина, благодаря, както се казва обединението прави силата.
Дими, и аз благодаря, че намина и оцени усилията ни. Не ми беше лесно, таз жена само заплиташе едни ситуации, а аз после трябваше да разплитам. -
Страхотни образи,чиято прилика с истински лица и събития е случайна засега...Любов и щастие на всички, които творят и обичат да четат сериозните любовни разкази.Поздравления и от мен!
-
Светлана, поради прекаленото ми взиране в чашата *обичам да я следя с поглед* съм те пропуснал, за което сори. Ценя твоето мнение и благодаря, че все още четеш това което пиша. Чудя се до кога ли. За Големият ден и Парадокси не се коси. Не сме ги зарязали ще ви досаждаме още с тях.
Надежда, поздрави и от нас и благодаря.
Мария, събери се. Не се разбивай, че кой ще ни пише шестиците.
Доре, така е като наблягаме на вафли трепач се получава. Благодаря ти.
Ели, Нели малко се дърпа, но няма къде да мърда ще продължим.
Странник няма да го задържаме, макар че Нели като всяка жена искаше да ви играе по нервите и да го забави със седмица. Но ударих по масата и без малко да си разсипя водката. Благодаря ти, че намина.
Веси, много суперлативи. Ще взема да си вирна носа. Благодаря.
-
Невероятен тандем сте - двама от любимие ми автори в "Откровения". Оставам с търпеливо очакване на продължението.
-
d49 (Странник ) Гепи , пич!
Съвместните усилия понякога създават шедьоври..Знаеш ! Тук сме малко далече от шедьовъра, но като за начало биваПолушедьовър
-
неллнокиа:
dessy (Десислава Костадинова) О-о ,Деси! Ти си била фенка !Следила си първите стъпки
линасветлана (Светлана Караколева)
Светле, запретнали сме ръкави.. Аз над Парадокси, А Грег, доколкото знам, кара все поредни големи дни за да загрее за продължението
Мия! Уцели в десятката. за да бъде Били, реална като образ(така се казва героинята)се заглеждах често в онази прекрасна снимка в профила ти...Чертите на характера обаче са сложна комбинация от героините на Чандлър и някои мои добре познати лица..Всички други лекарки в Архива!!!
Благодаря за оценката... В тази част по-трудно влизам в стила на Грег и той в моя...Във втората глава малко си поразмвнихме ролите.Дори се учудих
Черпенето Кой кого още не се знае
Караман: Поздрав и на теб
Мария : Не е съвсем в мой стил, но щом сме те разбили, значи сме тръгнали добре
ДореТрепем наред!
ЕЛИНОТ (Ели )Здравей! Благодаря за идеите! Четеш мисли! Поздрав!
Много нашироко сме се разпрострели с Грег при първия опит и разделихме разказа на две Иначе някои са запознати със сюжетната линия вече. Лек ден на всички ! Хайде да се трудим
-
Поздравления и за двамата! Макар вече да съм го чела, удоволствието не беше по-малко! Продължавайте!
-
тандем - трепач
-
Ееее, разбихте ме с този съвместен разказ. Поздрави, Нели! Поздрави, Грег!
-
Поздрав!
-
Мая и аз така мисля, но голям зор видях докато я убедих. много се дърпа това момиче.
ВаньоМ благодарско. Те първа ще комбинираме още повече като професионални футболисти.
Деси, благодаря. Ще й извадя душата на Нели, но ще пишем още. Нищо че се дърпа.
Миа, почерпи кола Нели. знаеш, че това питие ми е противопоказно от лекарска гледна точка.
Благодаря на всички. -
Браво! Началото е многообещаващо...ммм! Само не забравяйте "Парадокси" и "Големият ден", че и там имам "инвестирано" любопитство! Сърдечни поздрави!!! Много ме зарадвахте!
-
Браво, Нели и Грег! Осъществихте моето желание да видя този разказ на едно,защото ви казвам , че се поизмъчих,докато го четях в предишния му вариант. Ще очаквам да продължите с нови съвместни проекти, защото ви се получават...
-
неллнокиа:
Здравейте, Мая, ВаньоМ !
Радвам се, че нашият малък тандем с Грег, предизвиква такова топло посрещанеНадявам се, че нашето първо импровизирано произведение ще ви достави удоволствие
Очаквзме включване и от Грег малко по-късно Приятно четене! -
... тази Мая бе, ного прозорлива.
суперт сте, комбината! -
беше въпрос на време да обедините усилия
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Продължението нали няма много да се бави?
Желая ви вдъхновение със или без лед по ваш избор!