В ранната неделна утрин, подредени в “индианска нишка” вървяха четиримата по тясната горска пътека. Нямаше и помен от скорошния сняг, но беше разкаляно и често някой се подхлъзваше - загубил равновесие. Иван даже падна веднъж. Изкаля ръцете и дънките си и изпсува, за да изпусне парата.
- Чобанов, докато намерим златото доста пъти ще целунеш земята - шегата на Дамянов развесели останалите.
- Ти, братле, за мене грижа не бери......По-добре земята, отколкото шибаната възглавницата!
- Как беше? Отгоре той, а отдолу никой.. - присъедини се към шегата и Паско. Всички се засмяха, дори и старецът, който не схвана смисъла. Това повдигна духа им и те закрачиха по-леко.
Дядо Стефчо предвождаше експедицията. В ръката си държеше дебела дрянова пръчка и отвреме-навреме се подпираше на нея, а през рамо бе преметнал брезентова торба. Пътеката следваше извивката на реката. Подминаха млада борова горичка и стигнаха гъсти драки и ракити. Макар и оголяли от зимата, толкова бяха сплели вейки и клони, че не ...