Усещаш ли как пролетта събужда всяка твоя клетка, пристъпя топла и обятията си разтваря? Килим от божури ти постила и те приканва да тръгнеш по нейния път. Изплита ти венец от уханна фрезия и те води, омайва те с любовта си и хиляди камбани в душата ти отекват. Отдай се на пътя на пролетта, зарей се в нейните градини от лалета, пътувай по прашни пътища и калдъръмени павета, изгуби се из водопади и морета, с нейно стръкче момина сълза до сърцето.
Пролет, името ти е копнеж. Ти си нежната усмивка на новородено, сътворението в пъпката – сгушена, невинна, чиста като капка вода. Пролет – въздишка от любов, наситена, нежна нега, вдъхновение. Пролет – разпукване, птича песен и мирис на мокра трева. Пролет – събужда от пръстта нежни копнежи и извиква живота, първо плахо и свенливо, а накрая с вулкан от енергия, сякаш се къса някакъв бент. Непоносима виталност, вихър от свежест, красота на която не можеш да устоиш – изпълва те с желание за танц, кара очите ти да светят като влюбен, кара емоциите ...