Пролет
Усещаш ли как пролетта събужда всяка твоя клетка, пристъпя топла и обятията си разтваря? Килим от божури ти постила и те приканва да тръгнеш по нейния път. Изплита ти венец от уханна фрезия и те води, омайва те с любовта си и хиляди камбани в душата ти отекват. Отдай се на пътя на пролетта, зарей се в нейните градини от лалета, пътувай по прашни пътища и калдъръмени павета, изгуби се из водопади и морета, с нейно стръкче момина сълза до сърцето.
Пролет, името ти е копнеж. Ти си нежната усмивка на новородено, сътворението в пъпката – сгушена, невинна, чиста като капка вода. Пролет – въздишка от любов, наситена, нежна нега, вдъхновение. Пролет – разпукване, птича песен и мирис на мокра трева. Пролет – събужда от пръстта нежни копнежи и извиква живота, първо плахо и свенливо, а накрая с вулкан от енергия, сякаш се къса някакъв бент. Непоносима виталност, вихър от свежест, красота на която не можеш да устоиш – изпълва те с желание за танц, кара очите ти да светят като влюбен, кара емоциите да избликват като приток на река.
Пролет - измива всичко с уханните си дъждове и от тази мокра кал изниква най-чистото зелено. Тя е фея с четка – върху сивото нанася топли цветове и разпръсква аромати, които те водят в страната на приказките. Има някаква любовна сладост в уханието на нейните зюмбюли. Има нещо неизразимо в нарцисите - като тихи селски улички и скромни, закътани дворове. Но нищо не може да се сравни с нейните люляци – изпадаш в транс от уханието им. Мирис, който се запечатва завинаги в подсъзнанието, мирис, който никога не те напуска, който никога не може да потули спомена за красотата.
Пролет – кара те да тръгнеш със виталност по зелените поляни и да пърхаш със криле из кристално-чистото небе. С наперена стъпка и леко сърце, започваш всичко отначало, но на по-високата октава. Изпълзяваш от своята черупка, за да тръгнеш да скиташ из млади гори, да преоткриваш нови земи, да рисуваш слънчеви лъчи сред поляни от дъхави цветя. Пролет - нанасяш нови пластове върху своята картина, а вътрешният трепет танцува с песента навън.
Усещаш ли как слънчевите лъчи галят кожата и я целуват? Листата се разлистват, а реките пеят? Какъв природен цикъл само! Човекът също се разлиства, само че отвътре – сърцето му разцъфва като роза.
© Полина Антонова All rights reserved.
И замириса на цветя.... Поздрав и благодаря!
