Някога на едно време отдавнашно, кога бях младо още кьорпе*(1) - значи истина е било отдавнашно, да опустее - ме назначиха за председател на Околийския съд в град К., малък провинциален съд. Аз бях свършил учението си по правни науки в столичната Академия, ала студентите с по-добри дипломи от моята взеха хубавите държавни длъжности из големите областни центрове и по министерствата. Старият ми баща, адвокатът рече, че ще ме изпрати надалече от него, за да можело на собствени сили да изуча тънканията на юридическата професия. Та ето как на младини аз се озовах в глухата провинция, гдето бърже усвоих занаята да сръбвам домашно винце и ракия с попа и даскала и да задирям по-младите моми. И само някой път по някоя пò тъй засукана, узряла госпожа.

Един делник, както подремвах в кабинета си в Съдебната палата, чакайки да се измине вече работното ми време, влезе секретарката ми и донесе от регистратурата една нова искова просба*(2). Обади ми, че прошението постъпило току-що и било подписано от майстор Делчо - най-изкусният грънчар в града и търговец на грънци. Аз изпсуех наум задето ми се отваря работа в късния следобед, сопнах се гласно на секретарката по същото соображение и като я освободих с ръководителен жест на пренебрежност, залових се да чета написаното в документа. Майстор Делчо беше дал следното изложение на бедата си:

   "Дълбоко уважаемий г-н Председателю,

    Като Ви засвидетелствувам големите си почитания и уважения, аз Ви моля да земете най присърце случая ми и да разгледате настоящото прошение по съвест и разбиране. Както на Вашата особа е добре известно, аз съм честен грънчар, който търгувам по градската чаршия с цел да добивам за издръжката и препитанието на челядта ми. Вчера на пазарището обаче случи се едно произшествие, чиято следственост може да излезе крайно зловредна за семейното ми парично състояние. Два оставени безнадзорно добитъка (едно магаре мъжки пол и едно магаре женски пол) по време на любовни отношения помежду си и по тяхно съвкупно невнимание, счупили грънците ми, които бях изложил за продан пред дюкяня ми. Аз не смогнах да препятствувам овреме деянието им, понеже таман тогаз пих кафе в дюкяня на майстор Минчо по негова покана. Но има премного свидетели, които могат да покажат, Ваша чест, че обстоятелствата настъпиха така, както съм ги описал в прошението си към Вас. И Жечко Маскарата, и Залян Митко и Никола Дерменджийчето биле на чаршията тогаз и са зърнали целия тоя сакатлък. Заради това Ви моля, почитаемий г-н Председателю, да ми присъдите обезщетение за направените ми щети от имуществено естество. Наместо счупените грънци, които няма как да ми се повърнат, претендирам да ми се платят шестстотин царски гроша. Оставам с най-голяма почит към Ваша чест: Делчо Грънчарина."        

Кусурът на гражданското право е следният такъв: намира приложението си все в селски отношения, а гражданското е останало само на името му. Как да се занимая с тия глупости, където са предмет по прошението, като изобщо не ме вълнуват ни занятията им, ни грънците им, ни добичетата им. Ах, тате, тате, защо ме запокити из тая дълбока провинция да си меся аз капата*(3) с тукашните разпасани глупци? Аз, дето можех да съм първия човек в първата кантора на първата улица в първия град на царството!

До тогаз местните люде бяха ми додявали преимуществено с разводите си и понявга с дребни кражби ту на сено, ту на сечива, ту на подобни пособия, които за тях, види се, обладаваха значителни важности. Кражбите са лесни за разглеждане - разпиташ диването, разпиташ онези келеши свидетелите, сетне понатиснеш диването да признае, то си признае и тогаз му туряш някоя по-смекчителна присъда, а то повръща на тъжителя онова, що му е присвоило. На тебе ще ти се покае подсъдимото диване и ще ти поблагодари за въздадената мъдрост, сетне ще му дадеш да цалуне десницата ти и така току се свършило мирно цяло едно съдопроизводство. И всички остават в пределно доволство. Тъжителят си прибрал обратно задигнатото и ти домъкне я кокошчица, я шиле; диването се отървало с условно осъждане и ти мушне някое шише армаган; а двамата с прокурора, морни от свършената работа, се запътяме право към градската пивница, където ни чакат най-приятни миризми и напитки.

Виж, разводите са малко по-така чоглави, ала и там няма мъчнотии чак много силни. Трябва да установиш кой как е съгрешавал и с какво се е провинявал пред Бога и пред Брака. И то също не е много сложно: или жената ще е хаймана*(4), или мъжът ще е пияница, или и двете тия работи ще ти излязат накуп доказани. В първия случай ще ги разведеш по виновност на невестата, във втория по виновност на жениха, а най-подир при третия ще им разтрогнеш брачното свидетелство поради общност на вината. Аз да ви река, тъй съм го видял в живота: тия бракове все по обща вина се разпадат. При тях няма жена да не се озърта и мъж да не си посръбва. Или ще да е наопаки. Че и се поступват един другиго, пък и с двустранна взаимност даже. Ама я ходи питай сватовете как я мислят те. От тях да е, всякой ще ти каже, че неговата му рода е най-свястна и най-безпорочна. Гиди сюндюци*(5) лъжливи! Де що е тръгнало да се влачи по съд, сичкото лъже. Зная ги аз. От толкоз години ги зная, ама ей го на, туй ми е орисията на мене - да ги съдя. Нейсе, къде има два човека все ще намерят да се скарат за нещо и затуй всякога там ще трябва да има и един трети будала*(6) помежду тях, та да ги съди и вразуми.

Такова чудо като Делчовата просба обаче до тогаз не ми беше идвало до главата. Да е развод - не е; кражба да е - и таквоз не е, по-скоро да е като гражданска вреда. Макар хич никак да не съм сигура как трябва да го подредя според закона. Излиза сякаш извършител да е добиче, но добиче за вреда не можеш наказа. Пък и знайш ли го кое е, то да не са сичко на сичко две магарета в околията. А тъй си и приличат едно с друго, та аз, столичанинът, не смогвам мъжкото от женското да им различа. Де да знам аз кои точно магарета са му докарали белята на тоя хайлазин*(7). Може би е по-наложително да издиря магарето, представляващо техен собственик, демек соответния селянин? То пък знайш ли го и него кой ще е, те човеците са бетер от животните боязливи - всякой ще отрича да им е притежател и ще търти на страни да бяга. Отгоре на сичко тоя казус имаше и друга сложнотия: аз как можех да разбера щеше ли Делчо да сколаса да продаде грънците, ако бяха останали здрави и каква пара щеше да им земе, ако би ги продал. Да му присъдя обезвреда*(8) ей тъй, на сляпо, не върви. Да отхвърля нацяло прошението поради недоказуемост - и тъй не върви.

Туй му е най-непосилното на нашата професия, съдийската. Чел си разни закони и си опознал редица параграфи, ама щом дойде да решаваш най-прости привидно въпроси, не можеш ги разреши ни с помощта на закона, ни с множеството му параграфи. Човешки е застанал въпроса, мълчалив е застинал закона! Досетиш се за разни афоризми, спомниш си мъдри слова на латински език, дето ние им казваме Сентенции, ала човекът не се вълнува от твоите начетеност и компетентност по Римското право. Da mihi factum dabo tibi ius*(9) - и той от тебе чака таман това да направиш, ама не го казва тъй сложно, както ни учеха нас нашите професори от Гражданската катедра. Брех, да се не знай! Що да чиня аз с туй прошение?

По-насетне ще ви разправям по какъв чуден начин се реши казусът магарешки. Сега министърът ме кани на абсент в кабинета му и за малко ще оставя да ви приказвам. Щом се видя с време извън деловите ми обязаности, ще го подхвана пак.                   

     (следва)

-------------------------------------------

БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА:

(1) - кьорпе (ост. разг.) - много млад човек; неопитно момче

(2) - просба (ост. юр.) - иск, молба или жалба, обикновено до съд или официален орган

(3) - капа (разг.) - шапка

(4) - хаймана (разг.) - човек, който безделничи, скитосва и не се грижи за семейство и дом

(5) - сюндюк (ост. разг.) - нахалник, невъзпитан човек

(6) - будала (разг.) - наивник, глупав човек

(7) - хайлазин (ост. разг.) - мързеливец, готован

(8) - обезвреда (ост. юр.) - обезщетение за причинени вреди

(9) - da mihi factum dabo tibi ius (лат.) - ти ми кажи какви са фактите, аз ще ти кажа какво гласи правото