May 5, 2020, 8:35 AM

Прост човек 

  Prose » Humoristic
2352 10 25
2 мин reading
  • Ами простичък си е – и туй-то… Прост човек. Вярно, в град раждан, ама си е от село. Даже него признава за свой дом. Чесън! Какво разбира от цивилизацията, от културата, от модерния живот…

Като се оженихме, домъкна книги някакви. Тридесет кашона, моля ти се! Тридесет кашона! Та новата библиотека обърна на книгохранилище. А библиотеката не е за събиране на пепеляк. Нашите също имаха голяма библиотека, но я бяха направили модерна. Имаше три реда за книги – на майка ми служебни, на баща ми за работата. И моите разработки за училище.

Как малка библиотека? В големия шкаф се побираха роклите и останалите ми дрехи, отдолу беше мястото за чаршафи, юргани, възглавници, а две лавици бяха красотата на хола – там държахме кристала и порцелана…

Какви чаши, какви чинии… Изрисувани!

Това е библиотека, а не…

И барем да се учеше… Преди медец бяхме на гости у една бивша съученичка. Завидях им за библиотеката. Красиво подредена… Финес! Похвалиха ми се, че мъжът й ходил чак в София, за да намери нужните книги. Носел си парче фурнир с цвета на библиотеката. Та намерил точно отговарящите книги. В тон да е всичко…

А не като… Абе, не ще да разбире! Прост човек! Карам му се кротичката: „Подреди най-после тия книги…“ Той ми вика: „Ми, подредени са…“ Как ще са подредени?! Различни формати, различна дебелина, различни корици… Аз от нашите знам как се подреждат книги. То не е да ги наслагаш ей тъй, както ти се харесва. Трябва на гостите да се хареса…

Пък тоя ми обяснява уж – бил ги наредил по тематика, по автори, според това кое му харесва…

Бе, чесън, ти да не правиш дома ми за теб? За гостите е! Те да видят, да се любуват, да ти завиждат…

На какво да завидят, кажи ми…

Сложил отпред всякакви книги. Някои даже едни… Вехта работа! Щото почнал бил колекция да си прави и купувал от антиквари. Оня ден дал 40 лева за някаква история. За стара книга! Да беше барем нова… И ми се хвали – била още отпреди ХХ-ия век. Предлага ми да я чета, моля ти се…

Бе, тоя е луд! Аз вечмер чета, обичам да чета. Понякога дори три страници прочитам. Ако няма някое шоу, де… Ама да заспя и по носа ми да ме перне тая овехтяла книга…

Неее…

Прост човек, прост…

Какво да правя – млада бях, глупава… Да, да – още съм си млада, запазила съм се всякак… Ама тогава го слушах, слушах, опивах се… Луна, звезди, птички пеят…

Да не съм индийски факир, та с луна и слънчеви лъчи да се изхранвам…

Или с книгите му…

То, вярно – четох, че моделките се наяждали с тоалетна хартия. Целулозата замествала храната. И не пълнеели…

Ама остави го моя простия, виж каква диета нова намерих… Барем тая да смъкне малко от бедрата ми, а…

 

 

© Георги Коновски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Докато успяваме да намираме хумор в това, което ражда сълзите, нема страшно!
  • Дай Боже всеки му да се чувства добре сред страниците. Поздрави!
  • Благодаря, Лидия, Хари!
  • Чудесно си го описал.За съжаление има такива хора и то не малко.Имаш чувство за хумор.Поздравления!
  • Георги, ти не си човек!
    Ти си явление!
    Ще се радвам да ме споменават с теб!!!
  • Благодаря, Сенилга!
  • Ха-ха! Отлично! Теперь всю ночь не усну - буду подбирать портьеры к сериям книг и диету без соцветий ))
  • Благодаря, Милена, Валентина, Хари, Фусков, Иване!
  • 😄😅😅😅🤣Смешно, смешшноооо...та чак жалко...🤨🤨🤨🥵😥😥😢😢😭Браво❤❤❤
  • Развесели ме и ме върна в Заслепението на "Елиас Канети"
  • Аз не намерих повод да се смея, но прочетох с интерес! Поздравления!
  • Не спрях да се смея, всеки ред е свежарски ... Много готино разказче и рекапитулация на съществуването ... ... Българи от старо време ...
  • Благодаря за това повествование, Георги!
    Помня, че по онова време имаше "опашки" пред книжарниците!
    Сега те са пред хранителните магазини.
    Новото време показа съшността на българина.
    Познавах , тогава един мой съученик. Баща му беше директор и той винаги получаваше "Шестици"...
    Редеше си книгите по цвят.
    O Temora, O mores...
  • Благодаря, Валентина, Зоя!
  • Това ми е много по вкуса, поздравления. Майка ми казва, че 70-те имало хора, които набучвали книгите на шиш да не се разместват и да грозят
  • Оххх! И аз съм много проста тогава!!!😟😟🤔Има тук там грешки , предполагам бързината на писането или автоматичен коректор...Можете да си ги поправите..Разказа е много хубав! Хареса ми! Тематиката е актуална и днес, за съжаление 😟
  • Благодаря, Красе!
  • Да ти е живо и здраво името - Честит Гергьовден!!
  • И все пак, в тон или не с цвета на холната гарнитура, книгите винаги са имали своето място дори и в главата на този, който не е посягал често към тях. Хареса ми сарказмът, Генек! И твоите герои са съвсем реални. Замислих се колко дигитален е съвременният свят и си спомних, че имаше квартални библиотеки и даваха само по 5 книги. По външния вид лесно можеше да се разбере кои са "най-търсените" А колко дървета се изсичат, за да се произведе хартия, но това е друга тема..
  • Благодаря, Мариана, Пепи, Надя, Деа, адаш, Стойчо!
    Забравих да отбележа, че е разказ от сборника с ужасии "Тя"...
  • Тук и Н.В.Гогол би прочел с интерес написаното!
    Ама, просто е демоде моето мнение, че да ви занимавам с Манилов отпреди 1-2 века назад.
    Модерното, модерното ме влече!😉
    Колко елегантност намирам в стила на автора, за да покаже духовното ниво на днешния ден!
    И кой каза, че няма цикличност в борбата между извисеност и битовизъм!?
    Поздравления, Георги!
  • Оххх, да се смееш ли, да плачеш ли...
    Много ми напомни някога - "бонбоните са за гости"- и холовата гарнитура с найлона...
    И на филма "От нищо нещо"...
  • Смях се, ама през сълзи. Всеки път, като се прибера, гледам книгите - кашоните стоят... Жал ми е. А знам, че трябва да го направя, да ги опаковам в тези кашони и да ги подаря на библиотеката. И ще го направя.
  • Много е тъжно, когато книгите са част от декора... Колко такива съм виждал - подредени така, че да са в хармония с чашите, кристалните джунджуриики, стоят си девствени и тъжни... Обикновено, класика, съчетана с книги, които са модни (книга и мода, звучи като купон в морга), а моите... Старите вече не смея да пипна, толкова са препрочитани, че сякаш ще се разпадат, а имам и лепени, шити...
    Тъжна тематика за мен лично...
    Поздравявам те.
  • Индийски фенер на диета! 😅 А можеше да напълни две торби с книги и да ги вдига и носи по цял ден, поне и тя да "почете" малко!
Random works
: ??:??