Прости си
Боли ли те да ме сънуваш? Плашещо истинска, безвъзвратно отминала... и очите ми. Очите, които те обичаха - топло кафяви и някак си огнени. Боли ли? Да протягаш ръце към мене, да ме искаш, да викаш... а аз, аз да се окажа привидение. Избледняващ спомен за изплакана любов - в душата ти. Боли ли да ме няма? Да ти липсват ръцете ми, с които нежно ти изтръгнах душата? Да знаеш, че съм на дъх разстояние, ала за теб съм само замъглен кадър от забравен филм... Нашият филм. И да плачеш... боли ли? Да минаваш от там, където с тебе влюбено измисляхме си светове, където заедно сваляхме звездите и се смеехме - топло и безгрижно... и чисто. Сега си сам. Страхуваш ли се? И си срещу себе си, и ме няма - пак да те спасявам. И се молиш, и стенеш (силен си, но не и срещу мен) и до полуда безнадеждно път към мене да търсиш... отчаяно. Боли ли те да ме сънуваш? Красива по детски, сълзата в очите ти. Боли ли те, че ме изгуби? Мене ме няма... Прости си.
© Елеонора Канева All rights reserved.
