Просто Мария
Просто Мария
Срещата продължи по дълго от очакваното време. Клиентът се беше запънал и не желаеше да продава на тази цена. Употреби всички начини за убеждаване, но и това не помогна. „Мисли! Мисли по-бързо! Нямаш никаква време! Тази нощ всичко ще се реши! Спасяваш се или оставаш на улицата“
„Ти си сладка кукличка…“- чу като в просъница гласът на майка си.
Костюмът беше залепнал по него. Мравките отново залазиха по настръхналата му кожа. Усети студ от напрежението.
Имаше още един начин. Спасение, може би. Извини се и излезе от кабинета. Беше време да премине на резервния вариант. Рядко го ползваше, но винаги с успех. Имаше нужда от повече време. Ще успее. Винаги успяваше.
Червената рокля искреше като ярко петно на дивана. Облече я за секунди. Обувките с висок ток бяха до нея.
От малка кутийка избра сини лещи. Руса перука. Червен лак. Червено червило. Кожата му беше съвършено бяла без нито едно петънце.
„Много ти отива тази червена рокля. Жалко, че не си момиче“-майка му се смееше високо.
Помнеше този глас, дрезгав и в същото време толкова мелодичен. Глас от отвъдното.
Довърши грима и се погледна в огледалото. Клиентът не биваше да чака повече.
Когато влезе в кабинета мъжът беше с гръб. Рязко се обърна от шума на вратата.
В погледа му прочете успеха си. Помоли го да извини служителя, който се е занимавал със сделката.
Тя ще поеме преговорите.
Клиентът се представи с малкото си име. Беше нейният ред.
- Просто Мария. – каза тя с усмивка на хищник готов да нападне.
Истеричния кикот на майка му кънтеше в главата му.
© Мая Ангелова All rights reserved.
