Просто Мария
Срещата продължи по дълго от очакваното време. Клиентът се беше запънал и не желаеше да продава на тази цена. Употреби всички начини за убеждаване, но и това не помогна. „Мисли! Мисли по-бързо! Нямаш никаква време! Тази нощ всичко ще се реши! Спасяваш се или оставаш на улицата“
„Ти си сладка кукличка…“- чу като в просъница гласът на майка си.
Костюмът беше залепнал по него. Мравките отново залазиха по настръхналата му кожа. Усети студ от напрежението.
Имаше още един начин. Спасение, може би. Извини се и излезе от кабинета. Беше време да премине на резервния вариант. Рядко го ползваше, но винаги с успех. Имаше нужда от повече време. Ще успее. Винаги успяваше.
Червената рокля искреше като ярко петно на дивана. Облече я за секунди. Обувките с висок ток бяха до нея.
От малка кутийка избра сини лещи. Руса перука. Червен лак. Червено червило. Кожата му беше съвършено бяла без нито едно петънце.
„Много ти отива тази червена рокля. Жалко, че не си момиче“-майка му се смееше високо ...