Всяка нощ в сънищата ми съм навестявана от някаква разновидност на Аз-а. Тази разновидност се съставлява в безплътно присъствие, облечено в повей над полета теменужки и парфюмирано със сребърен звън. Тя носи най-странната шапка, която съм виждала: на мястото, където се предполага, че е главата й, има плетена кошница от лъчите на синя звезда, украсена с панделка от Средиземноморски лазур. Гласът й е мощен като океанска вълна и въпреки това беззвучен, а погледът й е рентгенов, въпреки че е невидим.
   Всяка нощ в сънищата ми ние си говорим. Всъщност тя (мисля, че ако има пол, той е женски)  говори, а аз слушам и от време на време задавам по някой и друг въпрос.
   Аз знам, че се срещам с нея. Макар че рядко си я спомням, тя е там, разпръскваща морска пяна със своя не-глас и озаряваща нощите ми със сияйния си не-поглед.


   Тази вечер тя каза: 
   - Знаеш ли, мила моя, защо хората пишат с пера? Не знаеш, защото не можеш да видиш свързаността на всички атоми и символиката на всяко съединение. Не можеш да усетиш алегория в простото действие и не успяваш да чуеш звука на истинската любов. Докато не разбереш защо хората пишат с пера, мила моя, ти ще си единствено ти; разбереш ли, ще бъдеш целият свят.
   - В крайна сметка, защо хората пишат с пера?
   - Хората се нуждаят от инструмент, символизиращ свободата. И какъв по-добър символ на полета на мисълта от парче свободолюбиво крило? Перце, част от механизма на неограничеността и безметежността. Затова, мила моя, има значение и птицата, с чието перо пишеш. Ако използваш паче перо, ще си останеш същата патка. Ако държиш орлово, можеш да станеш критик. Ако имаш такова от славей, думите ти ще се леят божествени и хармонични като песен.
   Всеки от нас има различно перо. То може и да не е апотеоз на грубата материалност, но бъди сигурна, и ти държиш перо, защото искаш да напишеш собствения си живот с мастилото на свободата. И тъй като това е твоят живот, ти можеш да пишеш каквото си поискаш. И можеш да избереш всяко перо, от което душата ти се нуждае.
   А аз бях слисана както през всички нощи, за които не си спомням, но знам, че съществуват:
   - Просто така?
   - Просто така.


   Всъщност, ако наистина се вслушвах в мислите й, животът ми щеше да е доста по-различен.
   Щях да имам шапка с панделка от безброй нови начала.