Дефиницията на психопат е човек, който се характеризира със следните неща: липса на емоции, способност да издържа на стрес, липса на емпатия, коравосърдечност, липса на чувство за вина, егоцентричност, импулсивност и антисоциално поведение, манипулативност и склонност към паразитен начин на живот и престъпления. 

  За мнозина той беше просто красиво момче от нюйоркски квартал. За приятелите си беше този, около когото винаги витаеше мистерия. Никой никога не беше надниквал в мислите му, а малцината, които успяха, избягаха.

  За мен? За мен беше всичко. 

          Айви  Маккейн, 19г., студентка 

  Лукас беше от хората, от които те е страх, но в същото време изпитваш нужда да си в живота им. Разбрах, че има нещо особено в него още първия път,  в който се вгледах в очите му. Черни и дълбоки, излъчващи едновременно студ и топлина. Когато бях с него, се страхувах, но и се чувствах в безопасност. Той ме предпазваше от другите, но никога не се опита да ме предпази от себе си. Създаваше впечатлението, че обича, но всъщност беше безразличен към всичко обичащо го. Погледа му разяждаше и даваше живот. Той беше в пълна противоположност със себе си. Идваше и после изчезваше. Беше от хората, които създаваха хубави спомени и болезнени рани.

  Да, знаех, че не е като другите, но никога не съм знаела, дори не съм предполагала на какви неща е способен. Когато за първи път дойде в апартамента ми, изцапан с кръв и с усмивка на лице, се изплаших. Затворих се в банята не само за да не види сълзите ми, но и за да съм далеч от него. Не знаех в какво съм се забъркала и исках да избягам, но магнетизмът му беше така зарибяващ, че планът за бягство, дори и осъществим, оставаше невъзможен. Казах му да дойде при мен, измих кръвта от ръцете му и му позволих да остане. Не каза нищо цяла вечер. Наблюдавах го и си мислех, че не съжалява, но после видях ръцете му-трепереха.

  След това не съжали за нищо.

          Отец  Майкъл Карбало

-       Ей, момче, загаси цигарата. В църква си. Вие, младите, изобщо не разбирате от уважение.

-       Не съм дошъл, за да ме съдите, отче.

Младежът ме шокира. Не загаси цигарата. Седна на един от задните редове, затвори очи и започна да се моли. Наблюдавах го през цялото време. В продължение на часове дори не потрепна.Палеше цигара след цигара. Димът излизаше заедно с шепота му. Когато най-малко очаквах да заговори, той започна да разказва за живота си. О, толкова много неща бе преживял. Слушах го, без да казвам нищо, и се чудех защо Господ дава на едни толкова много, а на други толкова малко. Семейството му, лекари от средната класа, били прекалено заети с работата си, за да му обърнат внимание. Сестра му, две години по-голяма от него, била перфектната  в семейството. Всичко се въртяло около нея и никога не е получил нужното внимание. Всичко, което знаеше, беше научил сам. Сърцето му,казваше той, бе копняло за кръв още от ранна възраст. Когато ми каза за първото си убийство, разумът ми подсказваше да се обадя за помощ, но сърцето ми не позволи. Истината бе, че той просто се нуждаеше от някой, който ще го изслуша и разбере. Някой, който да бъде там за него. Затова просто останах мълчалив и слушах, докато си представях жертвата му – момиче на неговата възраст. Първата им среща била пред нонстоп. Дочул гласа й, докато си купувала цигари. Нещо потръпнало в него, каза той. Почувствал се привлечен към нея още на мига. Проследил я. Живеела сама, в седеметажна, почти срутена сграда. В продължение на седмици бил там, където била тя. Влюбил се в нея, макар и от голямото разстояние помежду им. След месец я изчакал пред дома й и й казал, че ще влезе с нея.

-       Пистолетът беше в задния ми джоб и чувствах, че ръката ми копнее да натисне спусъка. Не исках някой да има такова влияние върху мен. Беше ме страх, но желанието беше по-голямо.Тя се бореше и крещеше, а единственото, което повтарях аз, бе,че я обичам. Накрая просто взех пистолета и го насочих право в сърцето. Тя замръзна, а сълзите й изчезнаха. Според мен знаеше, че ще умре, дори и да се бори. Погледът й беше твърд и решителен. Тялото и не потрепна дори и за минутка. „Обичай ме”, каза тя и аз просто натиснах спусъка. Свлече се на земята, а кръвта й изтичаше на персийския килим. Светлината в сините й очи угасна. - разказваше без капка угризение и с усмивка на лицето. - Тя ме направи щастлив. Направи ме това,което съм днес - убиец. - усмивката му за миг угасна и той угаси цигарата си и излезе.

Никога повече не го видях.

Из дневниците на Лукас Майкълсън

„Дишай”- казваше тя. „Просто дишай. Заради мен.”- казваше след известна пауза. И ме притискаше така силно и нежно, че това беше достатъчно да ме накара да правя нещо така първично и заложено в човешкото съществуване. Беше трудно, непоносимо трудно, ако ме питате, но тя беше там и ме притискаше така силно и толкова нежно, че нейната сила се пропиваше в мен. „Хайде, знам, че можеш”. И дишах. Силата и нежността й ми даваха всичко. След думите й повдигаше брадичката ми и ме гледаше-дълго и с любов. „Това е.” казваше, след като дишането ми се нормализира. И ме целуваше. И с тази целувка влизаше в душата ми. Успокояваше демоните ми. Устните й, сладки и меки, ме лекуваха. „Гордея се с теб”- казваше, докато ме целуваше. „Обичам те.”- повтаряше и повтаряше, и повтаряше, докато накрая не го повярвах.”Обичам те”.

Не я заслужавам, но просто не мога да я пусна. Обичам я.

Нюйоркски вестник, 23 януари 2013 г.

Лукас Майкълсън, 21, е намерен мъртъв на 22 януари пред полицейското управление в източната част на Ню Йорк. По-рано през деня младежът отишъл в управлението, за да признае за убийството на 16 души. След като разказал подробно за всичките си жертви, излязъл навън и се самоубил пред очите на десетки хора. Според разпитващия полицай момчето не спряло да се усмихва, докато говорело за извършените убийства. „Не беше с всичкия си”- казва той. „Дойде и направо започна да разказва”- споделя друг служител на реда. Родителите на Лукас прибрали тялото,за да го погребат както подобава. Когато по-късно отидохме до дома им, те не пожелаха да говорят. Роднините на жертвите са в шок и искат справедливост. „Трябваше да го спрат. Трябваше да изгние в затвора.”- повтаря майката на Миа Фернандес - една от жертвите на Лукас.

Той беше най-добрия човек, който познавах, въпреки изкривената му представа за добро и лошо. Когато влезе в апартамента ми, единственото, което изпитвах, бе страх. Но когато видях очите му-черни и изпълнени с болка; когато повтаряше, че ме обича, думите му пробиха дупка в сърцето ми. Натисна спусъка, но куршума, вместо в сърцето ми, се заби в крака ми. Той повика линейка и избяга. Оттогава дори за миг не ме остави.Обикнах това малко уплашено момченце толкова бързо, колкото и го загубих. С дни от хладнокръвен убиец се превърна в това, за което копнеех. Любовта му беше студена, но ме стопляше. Той беше човешки магнит. Беше просто невъзможно да стоя далеч от него. В мига, в който прочетох статията, всичко се пропука. Хората го мислеха за злодей, а той всъщност просто се нуждаеше от някой, който да го излекува.

Той съжаляваше, знам, че съжаляваше ,защото всеки път, след като натискаше спусъка, идваше при мен и не можеше да диша, а сълзите падаха по светлата му кожа. И ето ме, пред гроба му, вместо с букет - с цигара и всеки път, в който изпускам дима, повтарям, че го обичам.

            -Миа Фернандес