първата любов
1.7K
0
7
1 min reading
Беше горещ летен ден. Слънцето пареше кожата ми, но аз вървях. Бях се запътила към мястото, което никога няма да забравя. Там щяхме да се срещнем за първи път.
Мислех само за това, че ще те видя и не обръщах внимание на адската жега. Ето, приближавах. Сърцето ми биеше лудо... но защо ли? Та аз дори не те познавах.
Това усещане беше ново за мен, но и толкова вълнуващо. Ето те. Там си. Беше с гръб. Щом приближих, ти се обърна и... даа... това беше мигът, в който се влюбих в теб.
Не вярвах в любовта от пръв поглед, но в този момент... усетих как главата ми се замайва, сърцето ми биеше ускорено... и... бях ТОЛКОВА ЩАСТЛИВА! Погледът ти ме хипнотизира, а твоето "Здравей!" все още кънти в главата ми. С времето те опознах.
Ти беше груб с всички, но с мен... беше мил, нежен... такъв, какъвто никой не би и помислил, че можеш да бъдеш. Но... един ден реши, че не съм ти нужна, че не искаш да си с мен и избра друга. Бях съкрушена. Сълзите се стичаха по лицето ми, а аз нямах сили да ги спра.... те просто се разтичаха една след друга. Не те забравих.
Всяка моя мисъл беше свързана с теб. Простих ти... дадох ти втори шанс с надеждата, че ще се промениш, а ти ме предаде отново. Нямах вече сили да се боря за твоята любов... ти просто си тръгна и ме остави отново сама... сама с болката.
Усещам раната в гърдите си, но не намирам лек за нея. Мина много време откакто не сме заедно, но аз все още мисля за теб. Зная, че трябва да продължа напред, но... не мислех, че ще е толкова трудно. Не бих могла да те забравя... но щом аз не успях да ти дам това, от което имаш нужда... ще те оставя да намериш тази, която би могла. Бъди щастлив.
Мислех само за това, че ще те видя и не обръщах внимание на адската жега. Ето, приближавах. Сърцето ми биеше лудо... но защо ли? Та аз дори не те познавах.
Това усещане беше ново за мен, но и толкова вълнуващо. Ето те. Там си. Беше с гръб. Щом приближих, ти се обърна и... даа... това беше мигът, в който се влюбих в теб.
Не вярвах в любовта от пръв поглед, но в този момент... усетих как главата ми се замайва, сърцето ми биеше ускорено... и... бях ТОЛКОВА ЩАСТЛИВА! Погледът ти ме хипнотизира, а твоето "Здравей!" все още кънти в главата ми. С времето те опознах.
Ти беше груб с всички, но с мен... беше мил, нежен... такъв, какъвто никой не би и помислил, че можеш да бъдеш. Но... един ден реши, че не съм ти нужна, че не искаш да си с мен и избра друга. Бях съкрушена. Сълзите се стичаха по лицето ми, а аз нямах сили да ги спра.... те просто се разтичаха една след друга. Не те забравих.
Всяка моя мисъл беше свързана с теб. Простих ти... дадох ти втори шанс с надеждата, че ще се промениш, а ти ме предаде отново. Нямах вече сили да се боря за твоята любов... ти просто си тръгна и ме остави отново сама... сама с болката.
Усещам раната в гърдите си, но не намирам лек за нея. Мина много време откакто не сме заедно, но аз все още мисля за теб. Зная, че трябва да продължа напред, но... не мислех, че ще е толкова трудно. Не бих могла да те забравя... но щом аз не успях да ти дам това, от което имаш нужда... ще те оставя да намериш тази, която би могла. Бъди щастлив.
© Диана All rights reserved.
