Снегът валя цяла нощ. Тихо и леко затрупа цялата гора.

Малкото борче беше проспало това. Когато се огледа и видя белотата край себе си, ужасено извика. Толкова силно извика, че събуди стария бор.

- Къде съм? Какво е станало? Какво е това бялото по мен и навсякъде? О, о. Страх ме е.

- Не викай! Ще събудиш цялата гора. Нищо страшно не е станало. Просто падна първият сняг - каза борът.

Беше му смешно, но не се засмя. Щеше да обиди малкия.

- Това е първият ти сняг, нали? Още колко много ще видиш. Не се плаши от него. Той сега те е покрил, но когато духне ветрец  и падне на земята, ще се разтопи и ще попие в нея. Влагата ще стигне до коренчетата ти и ти ще растеш бързо. Не се страхувай от снега. И от вятъра не се страхувай. Той ще те почисти, а когато завали дъждът и измие всяка твоя игличка, ще бъдеш по-зелено. Ще бъдеш най-зеленото борче в гората. Ще ти кажа и още нещо. Не се страхувай и от бурите. Ще станеш гъвкаво и здраво. Пожелавам ти да преживееш два пъти повече от моите години. Ще виждаш от високо гората, небето над теб и птиците ще виждаш. А когато погледнеш надолу, ще виждаш горските животни. Ще ги опознаеш и обикнеш. И няма да се чувстваш сам. Не се страхувай от снега. Сега спи. Спи, малко борче. Спи и сънувай слънцето. То ще прогони страховете ти. Ще се почувстваш щастливо. Спи!