Първият български мъченик умрял за християнската вяра

Историята със своите дълбоко вековни и разностранни и понякога противоречащи си източници, ни подсказва дълбоко значимо, как сегашната българска държава се създава на Балканския полуостров, от едно немного-бройно, но войнствено племе, чийто корени се губят някъде дълбоко на изток, след степите на средна Азия, до западните склонове на Хималаите.

Тук по тази земи, то заварило многолюдните маси от славянско население и малкото останали наследници на великите и могъщи преди много векове – описани дори от Омир – траки, отдавна елинизирани и в болшинството си по това време приели християнството.

При множеството войни водени от Аспарух и особено от могъщият Крум, големи групи от християнско население, от всякакъв характер и народност, са преселвани в пределите на новосформираната и все по-утвърждаваща се славянобългарска държава. Което от своя страна, още повече увеличава броя на християните по тези земи.

Много хора са посечени заради вярата си, но тя за учудване стоически печелела все повече поддръжници и последователи.

Когато синът на Крум, Омуртаг се възцарил и поел властта, забелязал влиянието на едногова от пленниците християни, някой си Кинамон, върху своите подрастващи синове.

За да го унижи, той заповядал да го заставят да присъства и участва в едно от жертвоприношенията пред българските стари богове.

Кинамон категорично се възпротивил, като в речта си предсказал, че скоро българските богове ще отстъпят мястото си на Единия, Праведен и Вседържител единствен Бог и силата на Писанието ще възтържествува над целия нов свят.

Подразнен, великият кан Омуртаг го хвърлил в затвора за дълги години.

Когато вече възрастният Омуртаг напуснал земните простори, на мястото му се възцарил най-малкият му син Маламир.

Тогава, след дълги молби от страна на брата си Енравота, той освободил Кинамон и му го дарил като личен роб.

Не след дълго княз Енравота, под въздействието на роба, тайно приел християнството и се кръстил с името Боян.

Когато това действие стигнало до знанието на Маламир, той повикал брата си и наредил:

- Публично да се откажеш от чуждия Бог! Нашите традиции и богове трябва да тържествуват пред света!

Княз Енравота категорично показал гнусенето си от езическите идоли и не отвърнал, а просто извикал твърдо:

- Никой не е в състояние да ме отлъчи от любовта ми към Спасителя!

Тогава Маламир след кратко размишление наредил, Енравота да бъде посечен публично, за назидание на околните.

Енравота се изправил гордо пред стаеното множество и произнесъл пророчески думи:

- Тази вяра, която хулиш, ще възтържествува по цялата земя и отново ще бъдат вдигнати храмове на истинския и чистия Бог, а идолите ще бъдат унищожени, сякаш никога не са съществували.

Самият ти скоро ще изгубиш властта си, без да си получил полза от своята жестокост.

Енравота бил посечен в 833 година.

Скоро след тези събития умира и Маламир. И тъй като нямал наследник, трона заел синът на другия му по-голям брат Звиница, Пресиан. Неговият син и наследник Борис, приел името Михаил и покръстил със слово и оръжие целият български народ в 865 година.

Така се изпълнило пророчеството на мъченика Енравота, приел името Боян княз български.

 От цикъла "Жалони на българщината"