Път към сърцето 

Вечно жива е моята муза. Цветна поляна обсипана с рози е моята старост. Младостта в карета вози цялата събрана радост. Вървя напред с крилете на смеха. А в сянката на чувствата са моите сълзи. Диря мъничка полянка тревата да ми мълви. Живота е труден и все някой съсипва твоите мечти. Горещи сълзи се изливат, гори сърцето ми.
Като листопад живота трупа спомените на отминалите години. Уханна младост, минала през дните, облякла одеждите на една надежда. И редиш мечтата си в рима. В захлас миговете отлитат, а аз в душата си гнездо свивам. Ореолно сияние и поглед към луната дивно луда, потоци щури, багри красиви изпълват моя ден. Вървим по своите пътеки, но аз не мога сама страстта да запаля. За това искам да питам кога ви додея мирно да живеете? Родът си по чужди страни да пилеете. Да простя аз винаги мога, но да забравя не искам и не мога. Обич и болка изпълват сърцето ми. Терзание и пролетна умора гризе неспокойната ми душа. Препуска живота край мене. В спомена за нашето време ще скъсам маргарита жълта и в дар на тебе ще я поднеса. Пейте птици и щурци, нищо, че много ме боли. Не бяхме богомолци, но от вяра чиста сърцето гори.
Празник е, душата ми тръпне! Чакам с последна надежда! Всяка усмивка крие тъга, а може би това е лутане във времето на една късна човешка есен. Тъжна песен гали душата ми. Живи спомени и вяра ме топлят. 
Пролетни надежди, многоцветна обич и ласки започват лудо щуране в нощта. Какво лошо има в това да мечтаеш за пролет изпълнена с жажда за живот.
Обичай, радвай се, търси щастието и го дарявай на всички живеещи на този свят.