Пътешественик във времето
Multi-part work
-
695 1 8Prose » Others
-
546 1 2Prose
-
Prose
-
Prose
-
Prose » Others
-
Prose » Others
-
Prose » Others
Бях в гимназията когато срещнах Тома Григоров . Ясно че беше стар, но ходеше изправен, косата му беше прошарена и имаше зъби . Затова си беше шок като взе да разправя как Смирненски си поръчал чаша вино, взел писалката и попълнил едно стихотворение гавра с някакво дамско списание. Точно така каза- попълнил както се попълва фиш от тотото. Без забавяния и паузи. Стихотворението било в стила на списанието но в акростих се получавала каруцарска псувня. След което взел назаем балтон и бастун и отишъл в редакцията да блъска с бастуна по бюрата, Възмутен гражданин един вид!
Само преди дни се бях мъчил с класно за Йохан и сега това! Не беше за вярване. Взех читанката и изчислих: Ако беше жив Смирненски щеше тогава да е на 74. Тъй като е главен редактор на " Кво да е" , трябва да е бил най-голям. Томата тогава е бил... Точно така на моите години сегашни!
И аз съм човек от миналия век, пътешественик във времето един вид, та възникна въпросът: Време ли ми е да разказвам? Балерината от Фоли Бержер, Фео Мустакова и след сто ( доживя до 104) уверено разказваше как Чаплин бил мераклия, искало му се ама скрънза! Най много едно кафе да почерпи и то на улицата. Докато Мусолини бил фанфарон. Поръчвал огромни букети и заръчвал смело шампанско и хайвер в луксозни ресторанти! И го разказваше с цигара в уста и чаша уиски в ръката, както може още да се види на видеата в Ютюб...И тогава и сега Чаплин и Мусолини ги показваха само в филмотечното кино...
Не! Не може да чакам до 104. Гледах една Коледа във Всяка неделя Багряна. То ясно че познава всички. Човек като е от артистичната бохема... И разказваше в такъв стил: Това не беше ли едно момче от военното списание? Причака ме оня ден пред мензата, щял да ме води на ресторант? Какъв ресторант? Той беден . Най-много в някоя квартална кръчма да ме заведе...После обяви,че ще празнува у дома с мама и тати! Тя тогава беше някъде на 95. Значи не трябва да чакам 95. Да ама, кой да ми каже дали съм станал на 90? Един мой близък 10 години и повече си седеше на 86.Така декларираше като го попиташ. Познаваше служебно Кимон Георгиев, Тито и Хо Ши Мин, но не разпознаваше деца и внуци...
Смятам да почна по малко. Не непременно с хронология или тематични цикли. Просто каквото се сетя. Напред назад във времето.Не се съмнявам,че ще изтърпите любимия си автор.
© Слав Коруба All rights reserved.
И с нетърпение чакам страхотиите ти 😎
