Тъмни времена

    Помня как баба ми окачаше газената лампа на стената между двете прозорчета. Като стане време да си лягаме я вземаше и ни съпровождаше до одаята да  си легнем. После я отнасяше и ни оставяше смълчани в тъмното. Затова обичах зимата, когато спяхме на пода в тяхната стая. Одаята е като казармено помещение. Трудно се поддържа печка  там. По тавана и стените играеха светлини от печката и ме унасяха в сън. Икономии! Имахме всичко в градината, животни и кокошки, но газ се купуваше само от кооперацията.  Понякога ни връчваше кошничка с яйца, да пресрещнем   яйчаря  и да ги осребрим. Този всеобщ еквивалент попълваше запасите и от сол и захар. Ако попаднеш на нерегламентиран полог и намериш ничие яйце, може да го смениш за "Родопче" или "Чайка". Сега като си помисля, токът не светеше кой знае колко по силно от лампата. Все премигваше нещо или изчезваше с дни. И него плащахме с яйца.

    Вода носехме от гераня. Обикновено баба ми носеше кобилицата а аз се препъвах след нея с някоя дамаджана. Като си дойдеше чичо ми, напълваше де що съдове има. Водата беше студена и той ни заливаше с кофата, да ни калява. От този кладенец ни деляха около двеста крачки, така че беше голяма радост, когато водопроводът дойде до лятната кухня. Оттам ние си  докарахме водата до градината. Дядо ми копаеше рова, а аз изхвърлях пръста. От градината сложихме маркуч за поливане. Поливаше баба ми. Дядо считаше това за празна работа и глезотии. "Оня горе си знае работата! Като трябва ще пусне дъжд!" И други взеха да поливат и водата почна да църцори в тънка струя. Окачиха на портата обявление. Дядо ми нареди да смъкна хартийката, да му я донеса и прочета. Проблемите му с църковните местните и военни власти идваха от неразбирането " Как тъй ще ми казват на мене какво да правя , какво да ям , кога и с кого!?" Забраната за поливане веднага промени възгледите му :" Защо да не поливам? Докарал съм си вода, даже им плащам , все едно им е бащиния!" Надигна се от пейката където седеше от сутринта и се зае с маркуча. " Оня горе" реши междувременно да пусне дъжд, но това не го спря. Дъждът стана проливен, когато той реши да полее дори цветята. Цветята дядо ми смяташе за ненужни бурени и заплашваше всеки ден да ги оскубе. Така де, ни за салата стават , ни за друго. И добитъка не ги яде! Но ги поля обилно!

    Аз се прибрах на сухо, но дълго време чувах как баба ми нарежда от чардака: " Боже , боже.. Луд човек, божеее! Дъжд като из ведро вали , а той полива!

    Когато още работех, се случваше да дръпна някой минаващ от фирмата и да му посоча монитора: " Гледай, гледай, аз го направих!" Човекът поглеждаше и вдигаше рамене: " Какво пък  чак толкова?" Как какво? Помня като прекараха ток, сам копах за водата а сега работя на компютър!