I част
Пътуването
Таксито се носеше по разбитите улици и профучаваше с грохот покрай безмълвните, голи дървета... странно извисяващи се само от едната страна на тъмния път. Приведените им клони приличаха на кокалестите ръце на някоя вещица… протегнати към летящата кола, сякаш искаха да я хванат и да я захвърлят в канавката от другата страна на грозната улица. За пътника на задната седалка това беше толкова реална картина, че той инстинктивно се сви близо до вратата, далеч от ръцете и се обгърна плътно с палтото си.
Шофьорът на таксито, леко небрежен и много спокоен, не забелязваше настроението на паника и като че ли за подсили смразяващия ефект на тази зловеща сцена, тихичко припяваше...: ”Умри... Умри...”
“Да… би било чудесно… Това поне ще ме отърве от непоносимата смрад.” - си каза човекът на задната седалка. Всъщност този човек бях аз, а аз бях станала доброволен заложник на тип, носещ името Джони... или поне така прочетох на картата, залепена на таблото и бях затворена в помийната ...