Пътят на една самотна душа

           Ани вървеше по самотната тъмна улица на нощен Бургас. Беше около 23 часа през декември. Главната улица, макар и през лятото в този час да е изпълнена с  хиляди хора - шумна и весела, сега беше напълно безлюдна.  В душата на Ани бушуваше ураган от чувства, които я разяждаха. Усещаше, че не издържа вече, че е изхабена, празна, безсилна и безпомощна пред идващите трудностите с които не беше в състояние да се справи. Страхуваше се. Усещаше, че в нейното тяло има друг човек - непознат и враждебен.

           Нощната улица ставаше все по - страшна, както и второто аз, което живееше у Ани. Тя минаваше край блок. Някакъв шум идващ от входа развълнува сърцето  й. Иначе уплашена, сега Ани имаше чувството, че умира. Зловещата, студена нощ, самотната улица - всичко я караше да се чувства още по - зле. Това бяха някакви котки. Играеха си. Но за уплашеното момиче дори животинките се превръщаха в смъртен враг.

            Пътят от спирката до вкъщи през деня неусетен, сега беше сякаш безкраен. Тъмната улица изглеждаше все по - тъмна, страхът ставаше все по - голям, студът - все по - остър и разяждащ. Ани трепереше, но сякаш не от пронизващия вятър, а от страх. Страх, че няма да се пребори с проблемите си, няма да преодолее трудностите, няма да открие себе си в обърканата си душа.

            Ани учеше в немската гимназия. Нямаше никакви приятели, но не за друго, а защото самата тя ги отблъскваше. Струваше и се, че всички идват от друг свят, че са живели не в Бургас, а в девически манастир -далеч от хора. Съучениците не и харесваха, бяха и безинтересни, а и тя не беше приказлива, за да се сближи  с някой от друг клас.

              Доскоро Ани имаше приятел. Беше на 23 години(а тя на 14). Разбираха се много, обичаха се много, но…се разделиха. Той я излъга за нещо дребно, тя му се разсърди. За да й покаже, че Той - мъжът  е властният -отиде при друга. Нищо сериозно, дори не изпитваше чувства. Но това им беше достатъчно да се разделят. Сега продължаваха да се обичат, но не си говореха.

                И с училището Ани не беше добре. Нито с езика - имаше само двойки, тройки, тук таме някоя четворка - нито по математика, нито по български. До предишната година пълна отличничка, сега нещата й се виждаха ужасно трудни. Беше се предала.

              Затова се чувстваше така изтощена, изхабена. Всичко й идваше на нагорно. Намираше утеха единствено в цигарите. Те бяха нейното спокойствие, нейният приятел, решението на проблемите й. Единствено с тях че чувстваше добре, знаеше че не е напълно сама. В едничката  цигара откриваше разбирането, което не срещаше нито у приятелите (които липсваха), нито у родителите си.

              И с майка си и баща си Ани вече не разговаряше. Виждаше ги само сутрин, тръгвайки за училище. Тогава не разменяха нито дума - само един машинален поглед, изпълнен с нищо. Ани се прибираше призори, затова и вечер не ги виждаше. Родителите на  Ани отдавна се бяха отказали от нея. Дори когато се прибираше пияна, това не им правеше впечатление. Единственото, което ги свързваше беше общият апартамент и парите, които и даваха.

            Ани ходеше винаги добре облечена. Това  поне не й липсваше. Баща и беше много богат - никой не знаеше с какво се занимава, но пари имаха в изобилие. Затова Ани ходеше винаги с много пари, със скъпия си  GSM , с марковите си дрехи и... със самотната си душа.

             От малка беше свикнала да се справя с всичко без чужда помощ, по цял ден бе стояла сама. Затова и сега това не и тежеше. Беше много умна, но не попадна на родители и приятели. Компанията й беше от онези, които всяка вечер се напиват, пушат, каквото им попадне, пият каквото им попадне. Те я направиха такава.

               Ани се движеше дълго време с тази компания, но ги остави - омръзнаха и. Осъзна, че не са за нея. По - късно, когато скъса с приятеля си остана съвсем сама - тя и кутията цигари. Не обичаше да пие или да пуши трева, но цигарите ги обожаваше.

               И дори сега - по тъмната и безлюдна “Александровска”  тя вървеше с цигара в ръка. И мислеше. Мислеше как да се пребори с проблемите си, но не знаеше. За пръв път през бурния си и нелек живот тя се  чувстваше съвсем сама.  Нямаше я компанията, нямаше го приятеля й. Затова Ани се страхуваше. Знаеше, че е уязвима и безпомощна.

                В съзнанието й се въртяха много въпроси. Имаше нужда от опора, от нещо различно от кутията цигари, нещо или някой, който да я  разбере, да й помогне...

               Лутайки се в проблемите си, Ани чувстваше, че се е изгубила в огромен  лабиринт, от който няма изход. Виждаше само безкрайния път  пред себе си - широката и пуста улица. Пронизващият вятър, идващ от морето я накара да се осъзнае. Изпаднала в размисли, в отчаяние, тя все повече усещаше студа, вкочанясалите си крака. Погледна към  своята посиняла от студ ръка. Видя че вече е изпушила и последната си цигара.

                 Ани стигна до дома си. Ужасният вятър я беше накарал да забрави проблемите си. Отвори вратата. Влезе в топлия апартамент. Но страхът не я беше напуснал. Тя още се чувстваше объркана, отчаяна, изхабена. Но беше толкова уморена след поредния делничен ден, че повече не беше в състояние  да мисли. След няколко минути Ани беше вече заспала.

                Стаята й беше топла и чиста,но много разхвърляна. На бюрото и имаше разпиляни листи, няколко книги и една снимка. Снимката беше от лятото с - нейния приятел. Двамата - толкова красиви, защото са влюбени, защото са щастливи. От погледа на Ани струеше светлина, той беше жив, а не както сега – изгубил радоста, изпълнен с тъга и безпомощност.

               Ани сънуваше момчето от снимката - Михаил, че са отново заедно и отново щастливи. Той и липсваше, защото тя го обичаше много. През деня се  опитваше да не мисли за него, но вечер той отново се връщаше  в съзнанието и. А и това, заради което се скараха беше глупаво. Тя знаеше, че и той още я обича, че не е спирал да мисли за нея.

@@@

                Беше 4 часа сутринта. Ани  се събуди от звука на GSM-a си. Имаше SMS от Мишо.  Пишеше и, че я обича, че ужасно съжалява за всичко и откакто са разделени живее единствено със спомена за нея и за всичко, което са преживели, че иска отново да са  заедно.

                Той не беше спал цяла нощ, часове наред бе прекарал сам и мислеше. Осъзна, че е постъпил ужасно глупаво и че не си струва да провалят всичко заради една детинщина.

                 Тя му отговори. Тази сутрин те се събраха отново.

                  Ани беше щастлива. Откри опората, от която се нуждаеше толкова време. Вече всичките й проблеми й се струваха решими, събра сили  да се пребори и с оценките в училище, и със съучениците. Погледна всичко от друг ъгъл, почувства се готова  да започне отначало с Михаил.

                  Вече имаше изход от безкрайния лабиринт.  Тя стигна до края, опозна своето второ Аз и беше щастлива. Вече не се чувстваше  изхабена или празна, не се страхуваше и не трепереше, защото не беше сама. Откри, че всичко от което се нуждаеше  беше рамото на някой, който наистина  я познава. Михаил и даваше всичко. Затова тя беше спокойна, щастлива, влюбена и обичана. Светлината в очите й се върна, лъчезарната й усмивка - също. Ани започна живота си отначало, преоткри своя вътрешен мир и любовта.