Ръми ли, ръми ...
- Ръми ли, ръми... . Слава Богу, заваля най-сетне при нас дълго чакания дъжд и кой ден вече - предимно и само ръми ... Елинпелиновски дъжд - “тихо, кротко, ден и нощ “ ... Ръми ли, ръми ... От съвсем млада, винаги - моят любим сезон е обаятелната ранна есен ... Макар и добре да знам латинската сентенция: “Пролетта, лятото, есента и зимата се връщат всяка година, ... но годините си отиват безвъзвратно“ ... Как обичам в унилото време, даже и без чадър - не дългите разходки навън, особено рано сутрин ... Вървя много бавно към парка, по павираната Стара главна, покрита с разноцветни мокри листа ... И независимо от сивото небе, наслаждавам се и чудесно ме ободрява прекрасната нежна свежест на въздуха ... Приятно хладно е, няма много хора ... Няма и вятър, но в главата ми, както обикновено, се въртят какви ли не мисли ... Да, започват най-напред ежедневните, прозаичните и почти веднага следват други ... Дори, за кой път - и стихчета се прокрадват в мен, ръсят се ... Ръмят почти като дъжда, съвсем тихичко ... Римички, а след минути строфи - вдъхновено сякаш ръмят ... И ето - край близкия вековен дъб, под него когато минавам:
“по килим кафяв, от жълъди постлан…
Но от дъжда отиват нахалост,
превръща той жълъдите в кал… „ ... Или пък - поглеждам ей там високо, към отсрещната горичка и:
“как красиво се обагря, приказно –
със златисто-червени чудни бои,
природа рисува я, гизди…“ ... За съжаление, не стигам до парка - за да не се простудя, трябва вече да се прибирам от кратката разходка ... И тя май се оказа, освен тъй приятна и плодотворна, според възможностите ми ... А вън - все така ръми ли, ръми ... . . ДораГеорг
© Дора Пежгорска All rights reserved. ✍️ No AI Used
