Радостта на Гошко
1 min reading
Какво ли си казаха хората, които ме видяха сутринта в 7,30 да плача по улицата? Едва ли са предполагали, че причината за това е радостта на едно момченце. Да, именно, радостта на детето ме разплака. Парадоксално звучи, но... Вчера сутринта заведох Гошко в детската градина, той влезе, а аз се забавих и докато прибирах нещата му в гардеробчето, от тоалетната излезе другият Гошко. Той се усмихна така, че му се видяха всички малки зъбчета, а на бузките му се показаха две хубави трапчинки. Той забрави, че не си е закопчал ципа на панталонките и тръгна да влиза при децата. Спрях го и му помогнах да се закопчее и докато му оправях блузката, Гошко ми каза:
- Лельо, имам нови гащи, от магазина! Виж, имаха и етикет, ама мама го отряза!
Едва ли можете да си представите радостта, която се усещаше в гласа на детето и усещането, което изпитах аз. Уверих Гошко, че новите му гащи са много хубави, а погледът ми бягаше по износените дрешки и обувчици, които явно не бяха "от магазина", а дарение от някого. Изпратих го в стаята при другите деца и на улицата се разплаках. От безсилие. Казваме си, че всичко е в ръцете ни и можем да постигнем всичко, което искаме, но има моменти, когато се чувстваме безсилни да променим нещо. А аз се чувствах безпомощна и тъжна. Мислех си, че все пак става дума за дрехи. Не от магазина, а дадени от някого, но все пак просто дрехи. Ами ако става дума за нещо, което Гошко няма откъде да получи? Ами ако, не дай си Боже, беше болен? Ами ако, не дай си Боже, беше сам и нямаше кой да го обича и да се грижи за него? Ето това щеше да е наистина тъжно, но едва ли сега Гошко може да оцени тези мои философски размишления. Дано, като стане голям, да разбере, че онова, което не можем да си купим от магазина, е по-скъпо и по-важно и ще ни радва повече, ако умеем да го оценим. Хубаво ще бъде, ако всички ние го разбираме, но дотогава споменът за радостта на Гошко за новите му гащи ще предизвиква у мен тъга.
Иска ми се някой да ме увери, че няма да е винаги така.
- Лельо, имам нови гащи, от магазина! Виж, имаха и етикет, ама мама го отряза!
Едва ли можете да си представите радостта, която се усещаше в гласа на детето и усещането, което изпитах аз. Уверих Гошко, че новите му гащи са много хубави, а погледът ми бягаше по износените дрешки и обувчици, които явно не бяха "от магазина", а дарение от някого. Изпратих го в стаята при другите деца и на улицата се разплаках. От безсилие. Казваме си, че всичко е в ръцете ни и можем да постигнем всичко, което искаме, но има моменти, когато се чувстваме безсилни да променим нещо. А аз се чувствах безпомощна и тъжна. Мислех си, че все пак става дума за дрехи. Не от магазина, а дадени от някого, но все пак просто дрехи. Ами ако става дума за нещо, което Гошко няма откъде да получи? Ами ако, не дай си Боже, беше болен? Ами ако, не дай си Боже, беше сам и нямаше кой да го обича и да се грижи за него? Ето това щеше да е наистина тъжно, но едва ли сега Гошко може да оцени тези мои философски размишления. Дано, като стане голям, да разбере, че онова, което не можем да си купим от магазина, е по-скъпо и по-важно и ще ни радва повече, ако умеем да го оценим. Хубаво ще бъде, ако всички ние го разбираме, но дотогава споменът за радостта на Гошко за новите му гащи ще предизвиква у мен тъга.
Иска ми се някой да ме увери, че няма да е винаги така.
© Милена All rights reserved.
