May 23, 2015, 1:46 AM

Разголена

  Prose » Others
723 0 0

Събуждам се и усещам аромата на тялото ти.

Лягам полугола в оставените от мен пясъчни следи.

Бялата ми риза се превръща в огледало на всичко скрито под нея.

Тялото ми е разголено от студените морски вълни, а душата ми остава скрита в студените му дълбини.

И тръгвайки си от мен, със себе си взе слънчевите ми „усмихнати лъчи”, които днес топлят твоето, а не нечие друго сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...