Разговор.
С много хора мога да разговарям.
С много мога да говоря
празни приказки.
Почти винаги с всеки.
Но вече много малко хора
говорят за нещо.
Нещо истинско, което да докосне и да
те накара да размислиш.
Може би да се замислиш.
Над живота,
над нещата.
Малко хора могат да говорят наистина.
Почти всички вече
казват празни приказки.
© Десислава Димитрова All rights reserved.
Boyan
Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...
azura_luna
Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...
Katriona
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...
РосиДимова
Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
Ivita_Mirianova
„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
