Разхищението на храна — невидимият парадокс на изобилието
В днешно време един средностатистически човек разполага с по-голямо количество и разнообразие от храна на трапезата в сравнение с неговите предци. Трескавата подготовка за „перфектната трапеза“ по случай наближаващите празници подтиква потребителите от цял свят да се впуснат в поредния пазарен маратон. Това от своя страна води до презапасяване с огромно количество хранителни продукти. Според статистиките близо една трета от произведената храна в света се губи или отива в кофите за боклук. Разхищението на храна е сериозен проблем, който се крепи на свръхконсумацията и нуждата от презадоволяване. Изобилието от продукти в супермаркетите стимулира хората да купуват в големи количества. Това крие риск от излишно снабдяване и изхвърляне на артикули, чийто срок на годност все още не е изтекъл.Всичко това довежда до огромни загуби както за домакинството, така и за държавата.Знаете ли, че от почти десетилетие Франция е първата страна в света, която има действащ закон, забраняващ изхвърлянето на хлебни изделия и храна, годна за консумация? Продуктите, които попадат в тази категория, се даряват на бедстващи и нуждаещи се хора или на бездомни животни.Друго проучване гласи, че всяка година в България неимоверните количества провизии, които попадат в кофите за боклук, са достатъчни, за да осигурят прехраната на немалък дял от населението.Парадоксално е, че въпреки че щандовете по магазините преливат, в наши дни все още съществуват хора, които живеят в нищета и недоимък и изпитват затруднения при закупуването на стоки от първа необходимост.Като обобщение — нека се отнасяме по-отговорно към това, което купуваме, като се стремим да не се затрупваме. При следващото ни посещение в супермаркета би било хубаво да се замислим над количеството закупени стоки и да не забравяме, че отвън съществуват хора, които биха оценили това, което вече не ни е нужно.
© Beatris Georgieva All rights reserved. ✍️ No AI Used