Различните

          РАЗЛИЧНИТЕ

    (Виртуалният Вавилон)

   Господи, колко много жени!

   Жени от София, Пловдив, Варна, Русе... Жени от Горна и Долна Оряховица, от Малко и Голямо Враново, от Червен бряг и Бяла Слатина...

   Красиви, по-красиви и 0ще по-красиви жени! От всички възрасти. И всяка търси

нещо различно. Едни искат просто кореспонденция, други приятелство, неангажиращи (така и не разбрах как може да има вразка без ангажименти), сериозни връзки и какво ли още не.

   Изпратих поздрав на десетина жени, които бяха близки до моята възраст. След минута получих отговор от една дама от Бургас: "Здравей! Добре дошъл в сайта! Хареса ми това, което си писал за търсения от теб партньор!" А в графата за партньора бях поставил едно мое шеговито четиристишие, което гласеше така:

       "За секс ли ще говорим или за любов?

        Ще бъде, както ви се иска.

        На думи аз на всичко съм готов,

        но при делата нещо не ми стиска..."

   Написах ù, че обичам да се шегувам. Много често и със себе си. Отговори ми, че това е прекрасно. Семейна е, с дъщеря и съпруг, когото обича. Не ù отговорих. Исках да прочета и другите съобщения, които бях получил. А те не бяха малко. Най-често ме питаха какво по-точно търся в сайта. Какво търся ли? Откъде да

знам... Гледах снимките. Всяка дама си заслужаваше внимание. Ина (така се казваше бургазлийката), отново ми писа: "Кажи нещо за себе си."  Какво ли можех да кажа? Започнах от приемането ми в пионерската организация. Описах радостта ми от момента, в който ми вързаха червената връзка. Обиди се. Подигравал сам се с нея. Не се подигравах. Явно чувството ми за хумор беше  по-различно от нейното.

    Жена от София ми писа, че "ако снимката е ваша (моя е, разбира се), много приличате на покойния ми съпруг". Този хумор беше доста по-различен от моя.

И отново писмо от Бургас. В сайта била само за запълване на свободното време. Държала на семейните ценности. ОК. Хайде да проверим. "Утре ще идвам в Бургас служебно. Имам работа за около час. След 20.00  ще съм свободен. Ако желаеш,  може да пием кафе? " Очаквах нещо от рода на: "Ти за каква ме вземаш? Нали ти

казах, че държа на семейството си?" Нищо такова. Отговорът беше следният: "Добре. Аз ще си уредя един ден командировка. Нали трябва все пак да оправдая отсъствието си през нощта." Съгласих се. Когато държиш на семейството, непременно трябва да оправдаваш отсъствието си през нощта.

   Писмо от Варна. Блондинка. Въпрос: "С какво се занимавате?" Рисувам декори.

"О, и по вида ви личи, че сте човек на изкуството!" На снимката имах по-скоро вид на страдалец, но щом тя казва така...

   Отговор на поздрава ми, от една столичанка: " Господине, в профила си ясно съм

казала, че не желая да ми пишат мъже от провинцията". Не бях обърнал внимание

на профила ù. А и все забравям, че съм от провинцията.

   Реших да променя някои неща в профила си. В графата, в която трябваше да напиша нещо за себе си, сложих следното: "Ако кажа какво представлявам, как да

се надявам някоя дама да ми пише? " Резултатът от това не закъсня. Питаха ме

какво искам да кажа с тези думи, толкова ли съм лош... А една  тридесетгодишна

старозагорка ме развесели с думите си: "С теб явно ще си допаднем! И аз съм гаднярка!" Не знам защо си е помислила, че съм гаден, но ми хареса шегата ù.

   Писа ми отново Ина. Обадила се на шефката си. Нямало проблем с командировката. Наложи се да ù обясня, че проблем има с моята командировка, но ще направя и невъзможното и ще сам в Бургас на другия ден.

   Жена на четиридесет години от Поморие. Харесала ме визуално. Може би някой

ден съдбата щяла да ми срещне. Аз, обаче, от доста време не вярвам на съдбата и ù

предложих след два дни да се срещнем. Можех да съчетая пътуването до Бургас, с

отбиване до Поморие. Съгласи се. И тривиалното, че ще ù е много приятно. Предложих среща и на Елена от Айтос, но тя откровено ми каза, че не ù допадам.

   Наближаваше полунощ и реших, че като начало е достатъчно и това. Оставих

много писма без отговор. Повечето от тях дори не прочетох. Пожелах спокойна нощ на няколко от дамите и изключих компа. И утре е ден...