РАЗЛИЧНИТЕ - част трета

      (Снимките)

    Реших да разгледам снимките. Жени, снимани до раменете. Снимани до луксозни коли. На плажа. В близост до цветя, в кабинети, в домашна обстановка... Погледът ми попадна на една много мила снимка. Жена на 49 год. Малка кошара и тя, в компанията на две козички и три агнета. Търсеше мъж, обичащ домашния уют. На една снимка имаше  жена на около 40. В профила си беше написала, че е на 90 год. Реших да ù направя комплимент и ù писах, че изглежда на не повече от  55 год. И още, че много добре изглежда за годините си. Отговори ми, че съм голям задръстеняк. Явно не обичаше да ù правят комплименти. Никога повече не ми писа, но промени  годините си на 43.

    Имаше и втори подобен случай. Жена от Варна. На 60 год. На снимката

изглеждаше на не повече от 35. Попитах я директно снимката нейна ли е? Да. Нейна е, но отпреди 30 год. Споделих, че е некоректно и след около час се появи актуална снимка. Разбира се, разликата беше огромна. И нямаше как да не е.

   На почти всички снимки дамите бяха усмихнати. Една обаче се беше изплезила. Едно мило и закачливо изплезване. Поздравих я. Отговори ми веднага с поздрав и  попита: "Как е край Дунава?".  Споделих, че на мен винаги ми харесва Голямата река. И често се разхождам по брега ù.

"Така е, като си имате река... " В отговора ù усетих лека завист или може би съжаление, че в техния град няма. Мислех си, че ще е уместно като кавалер да я поканя да се разходим някой ден двамата по брега. Знаех, че няма да приеме. Ние не знаехме нищо един за друг. Но както казваше един уважаван от мен политически коментатор: да, ама не!

Не само, че прие поканата, а и след два дни дойде. Бяхме четири часа

заедно. Времето беше прекрасно. Говорихме си за това кой какво е учил, какво сме работили, какво обичаме да правим през свободното си време... Имаше весел и звънлив глас. В късния следобед си тръгна за Шумен. И сега си пишем. Споделяме си хубавите моменти от живота. За проблемите си никога не сме си писали.

    На една снимка имаше две жени. Името Ема. Попитах коя от двете е Ема. Отговорът ме развесели: която си харесаш. И двете бяха хубави!

    Писах на една 45-годишна абонатка. На снимката беше права, с приятна усмивка. В профила ù пишеше, че търси сериозна връзка. Отговори ми веднага. Писа ми да прочета внимателно написаното в профила ù. Прочетох. Прочетох го няколко пъти, докато видях, че тя наистина търси сериозна връзка, но с жена. Не одобрявам еднополовите връзки, но това си е моя грижа.

    Получих писмо от дама от Варна. Рождените ни дати съвпадали. Трябвало да се срещнем. Интересен повод за среща. Приятно ми беше с нея. Но всичко трая много кратко. Вероятно се появи и друг, роден на същата дата.

   Млада дама, с далматинец на кафяви петна. Много се гордееше с кучето си. Имаше много снимки заедно с него. Тъй като аз също обичам кучетата и изобщо животните, реших да ù пиша. Отговори ми. Икономистка. Счетоводителка в дърводобивна фирма. Обичаща поезията. И както по-късно разбрах, умееща да обича силно не само поезията. Два дни след като започнахме кореспонденцията с нея, аз заминах за Германия. Продължихме да си пишем. Понякога спорехме за дребни неща.

Споровете прерастваха в малки скандали. Обещах ù, че рано или късно

тя ще бъде "моя". Това я вбеси. Самонадеяността ми била смешна. А и разликата в годините (18), би трябвало да ми говори нещо. Не ми говореше нищо. И  когато след шест месеца се завърнах, тя се съгласи с мен, че годините нямат значение.

   Разгледах още много снимки. Някои просто крещяха: пишете ми. Реших да отложа това за друг ден...