Размисъл
Изкривени маниери, безобразни жестове, неприлични пози и рязка смяна на настроенията. Това представляваме като цяло днешното поколение. Жестоки, властни, непринудени и все по-малко усмихнати. Жители на един подвластен на груби, силни и отрицателни емоции свят. Хора, които не можем да си имаме доверие един на друг. По този на начин по-емоционалните и по-искрените от нас, листа хартия и химикалката си ни остават най-верните приятели. А защо сме такива ли? Много от нас даже не се и запитваме. Но сме такива, защото в повечето вирее злобата и са на принципа "Не е важно дали аз ще съм добре, важното е на другия да му е зле." Но защо трябва да е така се питам аз, днес в този следобеден час. Не можем ли просто да си помагаме, да се разбираме, да си влизаме един на друг в положение и да се подкрепяме. Не можем ли всички да сме просто приятели? Колко по-лесен щеше да е живота, ако не просто се обиждаме, а по-скоро да се усмихваме. Да се опитваме да разглеждаме всяка ситуация от различните гледни точки и да търсим на всеки проблем заедно решенията. Тогава не би ли бил света малко по-хубав? Ако не се допускаха атентати, заплахи, и тъпчене на съседа, нямаше ли да е по-красиво и по-нежно общуването и преодоляването на различните ситуационни реалити изживявания? Моля, замислете се над краткото ми миниатюрно изказване и нека заедно с всеобщи усилия да накараме съседа да бъде винаги добронамерен, помагащ ни и любезен човек.
© Ребека Иванова All rights reserved.
