Разстоянието ме убива
Аз съм тук, а ти си там, толкова много километри ни делят. Разстоянието между нас ме убива, но знам, че и за теб не е лесно и че правиш всичко възможно да идваш при мен, колкото се може по-често, въпреки работата, изпитите, стажа. Ти знаеш, че е почти невъзможно аз да идвам при теб, но сега правя всичко по силите си, за да дойда през лятото при теб.
Ето сега пак стоя и размишлявам наум, а ти си там... далеч. Но аз винаги те нося в сърцето, в мислите си. Не сме се виждали 3 седмици, а сякаш е минала цяла вечност. 3 мъчителни и самотни седмици и ето сега след 3 дни си идваш, а тези 3 дни сякаш се влачат и минават много бавно. Знам, че сега като си дойдеш - всеки час, всяка минута ще прекарваме заедно, ще се опитаме да наваксаме пропуснатото, ще се радваме един на друг, ще се отдадем на страстта, но когато сме заедно, времето сякаш лети и пак неусетно, макар и прекрасни, ще минат 3-те дни и пак ще си отидеш, а аз ще остана тук със спомена за горещите ти прегръдки, страстните ти целувки, нежните ти ласки, очарователния ти поглед, прекрасната ти усмивка, ще усещам аромата ти по тялото си и всичко това ще ми дава сили в самотните дни, нощи, седмици, докато ни се отдаде възможност отново да се видим.
Обичам те, ти си всичко на този свят за мен, ти ми даваш сили да живея. Искам винаги да си до мен и да ме обичаш. Не знам какво бих правила без теб, дали щях да имам сили да живея, защото сега живея за теб, живея за миговете, в които сме заедно. Въпреки разстоянието и всички пречки помежду ни, аз те обичам и вярвам, че и ти ме обичаш. Досега любовта ни е минавала през какви ли не препятствия и след всяко едно от тях тя става все по-силна и по-силна. Двамата с теб, ръка за ръка, ще се борим с всяка пречка, изникнала на пътя ни, защото любовта ни е силна, искрена, чиста...
ОБИЧАМ ТЕ!
© Кристина Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Явно ще повторя няколко човека, но да разбирам те. И ние сме в същата ситуация. И мога да кажа само едно... щом любовта е истинска и чиста разстоянието няма думата, то е без значение. Браво
-
От една страна се радвам да разбера, че не само аз се чувствам така, но от една страна ви съжалявам, че и вие сте подложени на тази тъга и самота ... 
-
да... и аз те разбирам за съжаление...
Знаеш ли, честичко ми се иска да смачкам, да огъна Пространството като някакво фолио и светът да се превърне в едно миниятюрно топченце и всички хора да се сгъчкаме, да се размажем, да се скльокаме и дифузираме един в друг. И вече да няма самота. -
Отлично е!аз още повече те разбирам защото при мен е същото
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
