Речник на футболните термини за дами или по какво си падат мъжете
Един ден, докато гледах поредния важен мач, от който зависеше животът ми, жената несъобразително ме запита: „Е, какво толкова си зяпнал в телевизора да ги гледаш тия как тичат по терена?” Теглих ù една дълга наум, а после подбрах и вратаря, защото ни вкараха гол точно в този момент. На другия ден, малко поуспокоен, реших, че е време някой да обясни на тези жени какво е това футболът и има ли той почва у нас, за да са наясно какво тормози мъжа след загубата на любимия отбор и да не задават тъпи въпроси от сорта: „Този сега защо хвана топката?” или „Какво толкова се е случило? Това е просто игра.”
Не. Не е игра, скъпи дами! Това е война на живот и смърт за един мъж, който при загубата на любимия отбор има чувството, че светът е неуютно и негостоприемно място, в което опасности дебнат от всякъде.
Вратар
Във футболната игра вратарят е играчът, който стои пред две вертикални греди, които крепят трета хоризонтална. Основната цел му е да не допусне топката или коженото кълбо, както го наричат някои футболни коментатори, прекалили с употребата на бира, да мине под гредата. Стане ли това, казваме, че има отбелязан гол и единият отбор почва да скача, да се въргаля по тревата или да се прегръща все едно току-що са научили, че тъщите им са измрели. В такива моменти ставаме свидетели на някои любопитни сцени, които спокойно могат да влязат в някое списание за гейове.
Другият отбор не споделя тази радост. Напротив. Те ходят с наведени глави по терена или зеления килим, както отбелязват поетично настроените коментатори, умислени като поет в творческа криза. Все пак те не са толкова интересни в тази поза. Аз препоръчвам в такъв момент да съсредоточите вниманието си към вратаря, допуснал гол. Той или се тръшка по тревата като дете, на което са отнели любимата играчка, или разговаря с някой съотборник на висок тон, обвинявайки го за всичките земни беди.
За да стане по-разбираема ролята на вратаря във футбола, можем да го сравним с девствения химен при жената. Трябва да ви кажа, че когато му вкарат гол, той изпитва същата болка, ако не и по-силна. Не случайно, когато му вкарат гол, често се казва „ей този го разпечатиха най-сетне”. Това се използва, когато той е спасил няколко страховити удара към вратата си и на запалянковците им е писнало от неговия героизъм. Такова поведение на вратаря можем да оприличим с млада девойка във филм, която се дърпа през цялото време, но най-накрая си ляга с най-готиния пич. Тогава всички въздъхваме доволно и си казваме „ей тази най- накрая сдаде багажа”
На вратаря често му казват и рибар или „егати рибаря е този”. Това се използва, когато той вземе да пуска много често топката да минава под гредата и то от елементарни положения. Така че, ако чуете този възглас, не се обърквайте. Не сте на риба. Просто гаджето ви, завоалирано като йезуит, псува вратаря.
Защитна формация или защита или защитен вал, както се изразяват някои журналисти с военно образование
Тук се подвизават любимите на някои жени бекове. Те са два. Лев и десен бек. Сега да не си помислите, че левият е с обратна резба. Ще сбъркате сериозно. Просто момчето играе в лявата половина на игрището. Освен бековете, в защитната формация се подвизават и двойка централни защитници. Очевидно ги наричат така, защото играят в центъра на защитата.
Основната цел на защитата е да не допусне играч от противниковия отбор да мине през тях и да се озове сам срещу вратаря. За тази цел се използват всички позволени и непозволени средства, като скубане, щипане, дърпане за гащите, бутане и в краен случай подсичане на краката, което на прост запалянковски език се нарича секира. Когато един защитник влезе грубо в краката на противников нападател, ще чуете някой доволно да извика „егати секирата му удари тоя”
Бруталните действия, които се налага да предприемат защитниците, които играят под девиза „топка пускам да мине, човек не” често пъти водят до там, че те се сдобиват с колоритни и изразителни прякори като Пешо Секирата, Универсалното ренде Вьорнер, Гошо Боца, Пацо Рендето и други подобни.
Защитниците обикновено са високи и грубовати мъже, но притежават безспорен артистичен талант, достоен поне за номинация за „Оскар”. Не случайно те вече имат свой представител във филмовата индустрия – Вини Джоунс, който, ако не знаете, дами, е бил защитник и то един от най-грубите, който зад гърба си има няколко счупени крака на противници.
Често може да видите следната сцена: на тревата лежи играч, който се превива от болка, все едно току-що са му ампутирали единия крак без упойка, а до него прав стои защитникът, извършил тази операция, който гледа с неразбиращ поглед съдията, който му показва картон. В този момент играчът се хваща невярващо за главата, все едно е научил, че жената му изневерява с най-добрия му приятел и аха да заплаче от болка от тази несправедливост. Тук трябва да поясня, че съдиите са мъже в черно, но не като тези от филма, които следят за реда по терена и раздават правосъдие по време на мача. Не знам защо, но публиката винаги има съмнения в тяхната мъжественост и често може да чуете дружни скандирания от типа „Съдията, съдията-педераст”. Не е ясно дали това са фенове на губещия отбор или просто почитатели на съдията, които са объркали стадиона с гей парад, но фактът си е факт.
Халфова линия или полузащита
Това са играчите от средата на терена. Тяхната основна задача в мача е да вземат топката от защитниците и да я подадат на нападателите, които трябва да вкарат гол. Според всички специалисти това е най-важната част от един отбор, тъй като, както се изразяват някои коментатори с любов към литературата, те са свързващото звено в един тим. Тук също имаме ляв и десен халф, като това няма никаква връзка със сексуалната им ориентация. Както и при защитниците, единият тича от ляво по терена, а другият в дясната му част. Тяхната задача е като получат топката от защитниците, да се втурнат напред с топката, сякаш току-що са разбрали, че пред противниковата врата са пуснали стока на промоция. Стигнат ли невредими до там, без никой защитник да им удари секирата, трябва да подадат топката на нападателя, който да се опита да вкара гол.
В средата на халфовата линия се подвизават един дефанзивен и един офанзивен полузащитник. Офанзивния го наричат и плеймейкър (да не се бърка с мис плеймейт). Той, както отбелязват някои журналисти с уклон към по-хард секса, връзва играта на отбора. Това е човекът, на който всички му подават топката, а той решава към кой да я насочи. Общо взето е важен, колкото жената в семейството, която прибира всички пари, а после определя на кой колко да отпусне.
Дефанзивният полузащитник общо взето е защитник изнесен в по-предни позиции. Той е човекът, който пръв вади секирата и съсича някой от противниковите играчи. Ако го изпусне, тогава го подхващат защитниците. Той играе ролята на тъщата в семейството. В смисъл, ако тя изпусне мъжа, чак тогава го награбва жената.
Нападение
Нападението обикновено се състои от двама нападатели. Те са галените деца на отбора. Всичко работи за тях. Задачата им е да вкарат гол в противниковата врата или както казват някои коментатори с икономическо образование „ да материализират усилията на целия състав”. Тогава започват всенародни празненства, а нападателят почва да тича по терена с гордо вдигната ръка, като че ли носи олимпийския огън. Някои с по-буйна кръв правят и кълба по терена с цел да покажат, че ако ги изгонят от отбора, винаги могат да се насочат към гимнастиката и гладни няма да останат.
Те също се славят като големи артисти на терена. Мисля, че в Холивуд, когато репетират как умира героят в даден филм, трябва да гледат как нападател пада за дузпа в наказателното поле. Така се свлича, все едно е посечен от картечен откос и го прави толкова истински, че някои зрители с по-слаби сърца охкат и викат „Този го убиха.”
Та това е, дами. Надявам се след този кратък образователен курс да сте поне малко наясно с това, с което си губят времето мъжете и за което говорят винаги, когато седнат на маса. Не. Не е за жени. За футбол си говорим на дълго и широко като в парламентарен дебат.
© Светослав Григоров All rights reserved.
Поздравявам те.