Новата ученичка беше ниска и слабичка, но класът със страх се вглеждаше в нея. Всички погледи бяха вперени в очите й – кръгли като на разярена сова, излъчващи вълни от гняв, разстилащи пелена от омраза към всичко и всички…
Но тя само леко се поклони неопределено към новите си съученици и тръгна покорно към посочения от учителката чин. Момчето на него успя да се закрепи на края на седалката – нямаше как да се свие повече, опираше в ламперията.
Новачката се разположи внимателно, обстойно огледа класа и впи поглед в седящите на предпоследния чин Иванчо и Марийка. Момчето потрепери, момичето не посмя да шукне дори… Нещо назряваше…
Избухна още през междучасието. Новата набързо оскуба Марийка, срита Иванчо, разпери пръсти към очите на втурналите се да ги разделят съученици и те отлетяха към черната дъска, внезапно намерили много интересни неща в драсканиците по нея…
Следващия час имаше размествания по чиновете. Марийка неочаквано се озова сама на първия чин, а Иванчо зае мястото до новачката ...