На този свят има само две
безкрайни неща - вселената
и хорската глупост, като
първото все още не е доказано.
                 Алберт Айнщайн

Ретранслаторна станция

Да умреш на планета със име Сопол. По лошо от това надали би могло да бъде - каза си Георги. - Сигурно ще напишат на надгробната ми плоча "Загинал геройски на Сопол, изпълнявайки служебния си дълг."

 Планетата нямаше атмосфера. Нямаше и никакви полезни ресурси. Единственото нещо, което оправдаваше присъствието на Георги на нея беше ретранслаторната станция. Той беше старши оператор в нея и беше единствения оцелял след бедствието.
 Може би е редно да кажем нещо повече за името на планетата. През ..82 година Световния Съвет реши, че за изследването на космоса трябва да бъдат изпращани разузнавачи. В началото тръгнаха хора интелигентни, но след като разбраха, че от това няма полза се отказаха. Така Земята остана без разузнавачи. Тогава на Строгов му дойде идеята да разрешат на разузнавачите да именуват откритите от тях космически тела. Това донякъде помогна, но само донякъде. Всички бездарни хлапаци станаха разузнавачи, защото разбираха, че това е единствения начин да обезсмъртят имената си. Но след като ги обезсмъртиха, след като изчерпаха и запаса си от имена на роднини и приятели започнаха да кръщават планети и астероиди с най-безумните имена, които им идваха на ум. Така беше кръстена и планетата Сопол.

След като казахме откъде идва името на планетата - нещо безусловно необходимо за четящите тези редове високообразовани земи жители, може би трябва да споменем какво е това нещастие сполетяло ретранслаторната станция, какво е намалило така драстично персонала от 10 души на един. Е, и за това си има логично обяснение, просто се беше случило най-невероятното нещо - метеоритен дъжд беше разхерметизирал станцията. Сигурно ще кажете, че за планета без атмосфера не е толкова странно, но ако решите да се допитате до персоналния си компютър каква е вероятността за такова събитие, ще откриете, че тя е страшно малка. Ако добавите факта, че метеоритите бяха падали само в района на станцията ще видите, че става дума за едно наистина озадачаващо събитие.

 - А как оцеля Георги? - ще запитате вие.

 Ето че и за това има отговор - просто в момента на катастрофата природната необходимост го беше вкарала в едно херметизирано помещение - тоалетната. Тоалетните на куполните съоръжения се херметизираха автоматично тъй като е крайно неприятно някой да забрави да затвори вратата и миризмата да се разнесе из целия купол - място където въздуха е толкова чист, че подобно нещо те удря много болезнено в отвикналия от миризмите нос.

 И така по време на нещастието Георги оцеля. И не само оцеля, а успя да се измъкне по не особено чист маршрут до мястото където се намираше сега - преработвателния купол, който служеше за преработване на отработените храни и материали и за склад. Първото нещо, което Георги направи беше да облече скафандъра и да отиде до купола, за да види дали няма и някой друг оцелял. Нямаше. Второто нещо, естествено беше да се свърже със Земята.

 - База Сопол вика Земя, база Сопол вика Земя.

 - Какво казват - чу се от репродуктора в шлема.

 - Нищо бе, някой се оплаква на цялата галактика, че му тече носа.

 Георги се нервира.

 - Ретранслаторната станция на планетата на име Сопол вика Земята - изкрещя той.

 - А-а-а така кажете, аз си мислех, че пак е някой идиот. Кажете, какво е станало.

 - Метеоритен дъжд, внезапна разхерметизация, един оцелял иска помощ - като истински космически вълк докладва Георги.

 - А такааа, помощ значи. Ами има един екип на Девическо течение 5, може би ще стигне за 6 - 7 дни. Кислород имате ли?

 - Ами-и да, за около 4 дни.

 - Лека Ви пръст тогава, ахаха - опита се да се пошегува диспечерът - Май излезе неуместно.

 - Май да. Какво да правя?

 - Чакайте инструкции бе човек. Такова нещо не се е случвало досега, така че трябва да извикам началството.

 И Георги започна да чака. Чака дълго. Започна да привършва кислорода в скафандъра. Тогава реши да се свърже отново със Земята. От там го инструктираха да се прибере в склада и да се върне след 5 часа.

 Георги се прибра и започна да презарежда скафандъра си. През това време главата му се скъсваше от мислене. Но нямаше полза. Как можеш да намериш кислород на планета на която няма кислород. Нямаше начин. Минаха дни. Георги редовно се свързваше със Земята и всеки път го успокояваха, че спасителният екип напредва по график, какво успокоение, и че все ще измислят нещо. Но не измисляха. Караха се, Георги ги псуваше, те го псуваха, но не можаха да измислят нищо. молеше ги, те го молеха да не ги моли, но пак не можаха да измислят нищо.

 Така дойде ред на последната емисия. На Георги му оставаше кислород за 5 часа, а следователно и 5 часа живот. Той влезе в големия купол и започна да го разглежда. Приближи се до най- голямата дупка и я огледа, изруга късмета си, сбогува се с другарите си и отиде към предавателя. Той мълчеше.

 - И ти ли гадино се повреди - започна да се самонавива Георги, но осъзна, че е съвсем в реда на нещата предавателят да не работи, при положение, че не е включен, посегна да го включи, натисна бутона и чу най- неочакваното нещо - непознат, сякаш компютърно модулиран глас, който казваше:

 - Към ниско развитата въглеродна форма на живот на име Георги, към ниско развитата въглеродна форма на живот на име Георги...

 - Тук Георги, кои сте вие, и защо ме наричате ниско развит?

 - Ние сме жителите на тази планета - отговори гласът.

 - Тази планета не може да поддържа живот.

 - Точно за това казахме, че сте ниско развита форма на живот. Приемате за живи само приличащите на вас форми на живот - въглеродните. Ние сме кристален живот - чист разум затворен в кристална решетка, колективен разум бихте го нарекли вие, макар, че съществуват някакви минимални индивидуални различия, което ни помага да се разпознаваме вътре в разума. 

 - Добре де, като сте кристали как поддържате връзка и от къде, по дяволите, знаете нашия език?

 - Вие умирате, а питате за глупости. Комуникираме посредством, хмм, вие бихте го нарекли телепатия, езика ви научихме по същия начин.

 - Е какво няма ли да ми помогнете, нали сте разумни - трябва да ми помогнете.

 - Естествено че ще ви помогнем, но първо искаме да ви кажем, че ние унищожихме станцията ви, за което съжаляваме, искахме само да привлечем вниманието, но вие взехте да измирате.

 - Страшно цивилизовано отношение, прекрасен начин за привличане на вниманието, няма що. Кое е второто? 

 - Второто са две условия - да мълчите за нашето съществуване и...

 И те му помогнаха. Дадоха му схема да пренастрои преобразувателя, така че да може да произвежда въздух, помогнаха му със съвети как да набави различните части, как да ги сглоби по-бързо, как да възстанови захранването. Изобщо спасиха му живота.

 Спасителната група, която очакваше, че за нея ще има само погребална работа, с изненада откри жив човек, които даже изглеждаше по-добре от самите спасители - направо пращеше от здраве.

 - Но как така сте жив? - осмели се да попита командира на спасителите.

 - Ще разберете. Всичко ще кажа, но само пред Световния съвет.
 Пред световния съвет Георги разказа много неща за това как е реконструирал преобразувателя, за това как е успял да възстанови захранването, конструирайки нов, по-ефективен реактор, как... Изобщо всичко без участието на местните форми. Не че му беше приятно да си присвоява цялата заслуга, но това беше част от уговорката.

 Накрая Световния Съвет реши, че за подобен героизъм и изобретателност трябва да му дадат правото на едно безусловно желание, каквото и да е стига да е законно. И Георги пожела да прекръстят планетата Сопол, обикаляща около звездата Смръщено сияние, на нещо от рода на звезда XG-4417 планета No 2. Естествено Световния Съвет се съгласи и така и второто условие беше изпълнено, защото цялата трагедия беше причинена от чувствата на едни кристали, наранени от един хлапак, който беше решил, че ще е страшно забавно да кръсти някоя планета Сопол.