Глава втора
София беше празнично украсена по случай най-светлия български празник. Днес беше денят на братята Св. Св. Кирил и Методий, братята, дали азбуката на българския народ. Днес празнуваха всички ученици, студенти, учители и преподаватели, професори и журналисти, писатели и поети. Още от сутринта по улиците на града цареше празнично оживление. Ученици и ученички, облечени в красиви и чисти, старателно изгладени униформи, отиваха към училище с букети цветя в ръце. Много от тях бяха набрали цветята от градините на бащините къщи, особено децата, живеещи в крайните квартали, като Слатина, Красно село, Павлово и Бояна. В тези квартали градините бяха голeми и добре гледани от грижовните си стопани. Лехи с разноцветни лалета и карамфили, гергини и рози, не само придаваха пъстрота на софийските домове, но и изпълваха въздуха с уханието на цветята. Край дървените огради извисяваха снага кичести бeли, лилави, светли и тъмни люляци, чийто упояващ парфюм се чувстваше из целия град.
Празнично облечени мъже и жени подтичваха към сборните пунктове, от където щеше да тръгне Кирило-Методиевският парад. В училищните дворове се чуваше глъчка и се носеше маршът, посветен на Солунските братя.
“Върви народе възродени, към светли бъднини върви...” пееха ученици и учители, млади и стари, училищните оркестри пригласяха с лъскавите медни инструменти, а красиви девойки носеха портрети на двамата братя, окичени с венци от живи цветя, както и портрети на големи български писатели и поети като Христо Ботев, Пейо Яворов, Петко и Пенчо Славейкови.
По централните улици и булеварди амбулантни търговци продаваха малки знаменца с образите на братята първоучители. Други продаваха пъстри балони и ледено на клечка.
Точно в 10 часа, седнало в открития царски Мерцедес, се появяваше Царското семейство, което беше знак, че парадът е започнал. Един след друг минаваха студенти и студентки с червени или зелени фуражки, ученици с училищните знамена начело. Едно след друго се редуваха начални училища, прогимназии и гимназии. На края оставаха чуждите училища и колежите с красивите си униформи, водени от калугерки и монаси от ордените на кармелитките и на йезуитите. Народът не се разотиваше, докато не минеше големият духов оркестър на Френския мъжки колеж.
Особен интерес предизвикваше и оркестъра на Механоелектротехническата гимназия, воден от силно накуцващия, но изключително способен диригент Максим Максимов.
След парада, в училища и университети се провеждаха празнични концерти, банкети и забави. А по улиците на града се веселеше целият народ.
Мила беше отишла в Консерваторията много рано. Беше облякла широка пола на едри цветя и бледо розова копринена блузка. Красивото ù лице сияеше от добро настроение, а плътните ù устни бяха като малки розички, въпреки че никога не употребяваше червило. Гъстата ù кестенява коса падаше на раменете ù на едри вълни, които се люлееха като узрели житни класове при всяко движение на кръшната ù снага.
Излизайки, тя се усмихна отдалече на зет си, махна му с ръка и с танцова стъпка напусна апартамента.
С времето Теодора беше започнала да се променя към добро. След Великденските празници отново се беше върнала в семейното ложе, но продължаваше да не допуска Радослав близо до себе си.
В този празничен ден Теодора и Радослав бяха поканили две приятелски семейства на вечеря. При такива случаи Теодора търсеше помощта на леля Гина, готвачка във фабриката. Тя беше голяма майсторка на баници, погачи и тутманици, а друсаният кебаб, който приготовляваше в глинено гърне, от три вида меса и 12 меродии, можеше да заеме почетно място в десетте най-прочути ястия в света. И тази вечер менюто беше избрано от върховите кулинарни постижения на леля Гина.
За случая господарката на дома беше облякла съвсем нов тоалет, закупен само преди няколко дни от магазин “Петекс”. Той представляваше рокля от копринен жоржет с цвят на тъмен люляк. Дължината на роклята стигаше до средата на прасеца, с удължена талия, която отговаряше на стройната фигура на Теодора. Дълбоко V образно деколте разкриваше малка част от едрите ù гърди. По средата на деколтето беше закачена роза, изработена от плата на роклята. Елегантни италиански обувки от “шевро” на висок ток и в цвета на роклята, допълваха тоалета на Теодора. Сребърно колие с три големи бисера се спускаше в трапчинката на бюста на младата жена.
Радослав беше облякъл бял костюм от “фреско” и бледо лилава риза. Съпругата му настояваше да си върже тъмно лилавата вратовръзка, но Радослав предпочиташе папионка в същия цвят. И докато спореха, гостите вече звъняха на вратата и Радослав остана без вратовръзка и без папионка.
Първи пристигнаха семейство Боневи. Васил Бонев беше капитан от авиацията. Служеше в Божурище и беше авиоинженер. Беше следвал в Германия и с Радослав се познаваха от студентските години в Мюнхен. Съпругата му беше много по-млада от него и освен с красотата си, не блестеше с нищо друго. По тази причина Теодора недолюбваше особено тази красива бърборана, която можеше с часове да занимава събеседниците си с въпросите на модата. Чаровната горнооряховчанка беше пленила младото офицерче, служещо на летището в родния ù град. След раждането на двете им деца, когато подпоручик Бонев го преместиха в Божурище, палавата хубавица стана софиянка.
Стенният часовник в салона отбеляза 8 часа, когато звънецът иззвъня, за да извести пристигането на другата двойка. Елза и Карекин Дердерян бяха все още младоженци. Сватбата им се беше състояла само преди няколко месеца и цяла София говореше за пищността на тази сватба. Бащата на младоженеца имаше две тютюневи фабрики, докато бащата на младоженката беше едър търговец и не отстъпваше по богатство на свата си. Мнозина твърдяха, че богатството на търговеца неколкократно надхвърля това на фабриканта. Красивата арменка беше учила в Сорбоната, владееше перфектно не само френски, но и италиански, английски и испански. Работеше като преводач във френската легация, въпреки че нямаше никаква материална необходимост да ходи на работа. Съпругът ù беше скромен, тих и твърде мълчалив човек. Не беше нито забавен, нито интересен като събеседник, за сметка на Елза, която блестеше с културата и познанията си във всички области на изкуството. Карекин се преобразяваше, само когато някой се заинтересуваше от тютюни. Тогава той разкриваше дълбочината на познанията си по тази тема и можеше да говори с часове, да обяснява процеси, да сравнява сортове и техните най-скрити особености. Въпреки младостта си, беше тютюнев експерт с международен авторитет.
След леката вечеря с прочутата кавърма и задушени пресни картофи с копър, Теодора лично поднесе любимия десерт на съпруга си, крем карамел с ванилов сладолед и ягоди.
Гостите се бяха разположили удобно по канапетата и креслата, сърбайки ароматното кафе, когато външната врата се отвори и се чу веселото чуруликане на Мила. Това накара всички да се обърнат към вратата на салона. Лудетината водеше цяла компания млади хора със себе си. Присъствието на гостите стъписа компанията, но не и Мила, която беше обещала на приятелите си вечерта да завърши с танци.
Още с влизането ù, настроението на Теодора почти видимо се помрачи, очите на Радослав заблестяха, както и на другите мъже в салона. Мила беше образец на женско кокетство и свободомислие, беше като красива нежна пеперудка и всяко цвете мечтаеше тя да кацне на него. Пъстрият ù тоалет допринасяше силно за чувството на лекота, изящество и не малка доза фриволност, които Мила пръскаше около себе си като аромат на пролетни полски цветя. Без даже да се допита до сестра си, Мила набързо накара двама от младите ù приятели да раздигат масата, донесе куп грамофонни плочи от стаята си и от голямата фуния на грамофона ветеран, се разнесе приятна танцова музика. Бързите ритми на нашумялата напоследък румба се редуваха със сластни танга и главозамайващи валсове. Мила не почака покана, сама поведе кавалера си във вихъра на игрив чарлстон.
Младият юнкер от Военното училище на Негово Величество със самочувствие играеше ролята на кавалер на младата дама. Следеше с нескриван възторг танцуващата Мила, без да откъсва очи от безупречните крака на дамата си, които разкриваха тайни прелести при всяко бурно завъртане под ритъма на завладяващата музика. Радослав следеше с интерес танца на младата двойка и едва забележима хитра усмивка се беше появила на красивото му лице. От своя страна, Мила също не отместваше погледа си от него, като с крайчеца на окото си следеше реакциите му.
Младото момиче пръскаше около себе си пролетно настроение, ухание на все още невинна женственост, на младежко очарование и свеж полъх на красота, финес и изящество. Всяка фибра на тялото ù говореше за неосъзната сексуалност, всяко движение на ръцете ù беше мах на лебедови криле, а големите ù очи криеха пламъчета на тайна страст, чиито искри изпепеляваха сърцата на много млади мъже, посегнали да докоснат пеперудата в полет.
Теодора сложи край на танците, като помоли сестричката си да изпълни любимата ù финална ария от „Травиата”. Мила изпълняваше с особено дълбоко чувство и вълнуващ драматизъм тази сърцераздирателна ария. На старото семейно пиано седна Елза и всички присъстващи се пренесоха в една парижка къща, където една нещастна млада жена се прощаваше с живота и любовта си, за да изкупи прегрешенията на младостта.
Късно вечерта, когато гостите се разотидоха и всеки се усамоти в стаята си, Теодора за пръв път положи глава на рамото на съпруга си и двамата заспаха в пълно мълчание. По всичко личеше, че бурята, прекършила клоните на тези две млади “брези”, постепенно отминава. Но тайфун, по-силен и по-безмилостен, ги наближаваше от посока, която никой не очакваше. Тя щеше да причини такива поражения около себе си, че отминаващата буря щеше да изглежда като лек морски бриз, галещ загорелите тела на курортистите на варненския централен плаж.
© Крикор Асланян All rights reserved.