Sep 22, 2015, 10:02 AM

Ретроградно

  Prose
793 0 0
1 min reading

10.
пътите, в които те виждам прогарят дупки по кожата ми. четвърта степен изгаряне.
9.
минутите, в които питам дали ме обичаш още, а ти мълчиш. тишината ме побърква.
8.
желанията ми всичко да продължи малко повече. завесата отдавна е спусната.
7.
целувките, които откраднах от теб, а ти не се разсърди. къде е този живот?
6.
очите ти и жълтите точици в тях. толкова много, а вече липсва.
5.
ръцете и напразните опити да ги задържа. изплъзват се и всичко е просто амнезия.
4.
любовта ми се търкаля в калта. мога ли да я пратя по пощата?
3.
кой събира счупените парчета от чаши? а счупените парчета време? искам да го поздравя.
2.
накрая се опитва да боли, ала е кухо. изживяно и изстрадано. finito.
1.
излъгах.
0.
и след нулата отново.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мия Марс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...