Ретроспекция

Казвам се Човек.

Моето его е над всичко. Не ме интересуват чувствата на другите, най важното е на мен да ми е добре. Аз да съм щастлив. нали живеем само веднъж. Защо да пропилявам собствената си радост. Какъв е смисълът да давам, след като мога само да получавам. По-точно да взимам, защото няма Човек, който би дал, без да иска нещо, дори подсъзнателно.

Не вярвам в приятелството. Това е само общуване с взаимна изгода. И хоп, когато тази изгода изчезне за единия, той тича при друг и паразитира върху него. А какво прави изоставеният? Остава наранен, защото си е позволил да се заблуждава, че някой наистина се интересува от неговото щастие. Всяко сближаване с друг Човек е излишно и понякога катастрофално начинание. Приятел е само дума. Всеки е сам на този свят.

Обичам да манипулирам. Егоизмът ми стига до такива висини, че любимото ми занимание е да си играя с останалите. Но какво е лошото в това, след като те са тези, които ми се поддават. Ахaха, елементарни, доверчиви създания, кривнали от правия път на правилното съществуване. Винаги ми е било интересно, дали осъзнават, когато някой си играе с тях. или са толкова заслепени от жалките си емоцийки, че не виждат колко са промокаеми.

Не мразя, нито обичам. Ахахахах, любов. Най-тежкият наркотик на хомо сапиенс. Малцина са тези, които не са пристрастени. Както хероинът, така и любовта носи краткотрайно щастие, но накрая оставаш сам с мъката си. Единствената разлика е, че любовта опира само до самовнушение. Всичко е елементарно физическо привличане.

Нямам мечти. Нямам идеали. Нито желания или чувства. Казвам се Човек, но съм животно.