17 sept 2011, 23:49

Ретроспекция

  Prosa » Cartas
761 0 0
1 мин за четене

Казвам се Човек.

Моето его е над всичко. Не ме интересуват чувствата на другите, най важното е на мен да ми е добре. Аз да съм щастлив. нали живеем само веднъж. Защо да пропилявам собствената си радост. Какъв е смисълът да давам, след като мога само да получавам. По-точно да взимам, защото няма Човек, който би дал, без да иска нещо, дори подсъзнателно.

Не вярвам в приятелството. Това е само общуване с взаимна изгода. И хоп, когато тази изгода изчезне за единия, той тича при друг и паразитира върху него. А какво прави изоставеният? Остава наранен, защото си е позволил да се заблуждава, че някой наистина се интересува от неговото щастие. Всяко сближаване с друг Човек е излишно и понякога катастрофално начинание. Приятел е само дума. Всеки е сам на този свят.

Обичам да манипулирам. Егоизмът ми стига до такива висини, че любимото ми занимание е да си играя с останалите. Но какво е лошото в това, след като те са тези, които ми се поддават. Ахaха, елементарни, доверчиви създания, кривнали от правия път на правилното съществуване. Винаги ми е било интересно, дали осъзнават, когато някой си играе с тях. или са толкова заслепени от жалките си емоцийки, че не виждат колко са промокаеми.

Не мразя, нито обичам. Ахахахах, любов. Най-тежкият наркотик на хомо сапиенс. Малцина са тези, които не са пристрастени. Както хероинът, така и любовта носи краткотрайно щастие, но накрая оставаш сам с мъката си. Единствената разлика е, че любовта опира само до самовнушение. Всичко е елементарно физическо привличане.

Нямам мечти. Нямам идеали. Нито желания или чувства. Казвам се Човек, но съм животно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мел Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...