С болка за невинните глупачета
Официално – 27 училища в България нямат НИТО ЕДИН взел матурата абитуриент… Съобщено ни чак сега…
27 училища със среден резултат Слаб /2/…
При това не смеят да ни кажат колко училища са с резултат Среден /3/…
А, че мнозинството са с Добър /4/ и малко отгоре – знаем си го…
27 училища – двойкаджии – това е СИСТЕМЕН ПРОБЛЕМ…
За който у нас не се говори. Изобщо!
Говорим за цените, за газа, за ковида… За децата, не успели да покрият дори минимализираните молби за тройчица – не се говори…
Споделям опит. По едно време директорът, зает с уреждането на удобни програми за домашните си приятелки, ме бутна във вечерното. Преподаването където беше… Абе, айляшка работа. Колко дошли, кога дошли…
Важното беше да завършат някак си. По документи, до матура…
Което аз не разбрах и хванах здраво юздите. Разговори на четири очи, внушаване, убеждаване…
За пет години само 1 /един/ не взе матурата. Впрочем, очаквах го. Човекът – 1962 набор, беше… Невисоко интелигентен. Свестен човек, трудолюбив, ама когато Господ раздавал акъл, копал в градината… А аз с Господ не споря, скоро ще имам възможност очи в очи…
Подготовката за матура беше лесна като методика. Решавахме примерни тестове. А тестът като начин за проверка, е система за елементарни късметлии.
Първо – внуших на всички /особено на дамите!/, че няма въпроси без отговори. Да забравят женското „Ама аз не мога…“ и оставянето без решение. На късмет да е – едно от четири, 25% шанс. И Господ помага на глупаците…
Второ – обясних им системата на тестовете. Има си едни тънкости – ред на отговорите, избор на лъжливите, свързаност вътре…
Трето – сложих голям екран /голям!/, свързаха го с компютъра и всичко беше пред всички. Виждат, обсъждаме, решаваме…
И така нататък. Важното е да има желание, тестът е за елементарно откриване на баналното…
И сега – в 27 училища НИКОЙ не покрил дори бедствено ниското ниво…
А учениците уж ходят на училище, учителите уж преподават, чиновниците /директори, инспектори, министерски/ уж контролират и раздават акъл…
При тия резултати – какъв акъл са раздавали?
Отклонение. Всеки, свързан със системата, знае за ролята на квесторите. Не навред – не, не, но на много места те откровено подсказват.
В тия 27 училища дори подобно хуманно нарушаване на правилата и законите ли не е имало?
Накрая – тестът е оръдие за отчитане на дейност от чиновниците. НИЩО НЕ ДАВА на учениците! Абсолютно нищо! В живота няма тестови ситуации – животът е много по-сложен.
Специално за изпита по роден език. Едно свободно съчинение е истинското мерило. Владеене на стил и език, излагане на мислите, логика, аргументация, емоционалност…
Обаче – това изисква много, много по-високо ниво на преподаващи и проверяващи от откриване с шаблон на верните отговори и броене на точки.
Изисква мислене… Най-вече при абитуриентите.
А кому днес са нужни мислещи хора?
Трябват изпълнители и потребители.
Шефове винаги има…
П.П. Напомням история, разказана ми от бивш ученик. Работел с частен клиент, закъсал по… Нещо си. Обяснявал му, обяснявал… Оня накрая казал: „Господине, нищо не разбрах, но ще го направя!“…
Готов за Харвард, готов за премиер, министър, чиновник, директор на училище, работещ за пенсия учител днес…
© Георги Коновски All rights reserved.
