6.
Главата му се издигаше само на сантиметри над сухата буца пръст. Отдалеч сигурно приличаше на някаква неравна изпъкналост – толкова се сливаше с околната среда. Но пък нямаше кой да забележи, че все пак на тази изпъкналост се е закачил сноп кафеникава, мръсно-кална коса.
Охрана на лагера пред тях нямаше...
А там животът си течеше по някакво тяхно разписание. Жени разтъркваха в съдини сухи корени, двама мъже бавно деряха убита дива овца, неколцина се въртяха наоколо им... Дерачите изрязаха парченце от овчата лой и го метнаха на гледащите ги облизващи се кучета.
Йоан разбра – за да пилеят така храната, тия са богати. Имат пълни складове, със сигурност някъде са скрили и резерви...
Всички бяха готови. Вдясно от него беше Драко, следящ с едно око ставащото зад реката, а с другото не изпускащ от вниманието си двамата новаци. Йоан беше решил да ги използва – да види що за хора са, каква полза ще имат от тях. Единия нарече Чък, другия Пип. А по-сериозно щеше да помисли за съдбата им после ...