Feb 24, 2020, 8:13 AM

С парцала 

  Prose » Humoristic
550 3 14
5 min reading
Е, тръгна си. Най-после…
И защо се разсърди изведнъж? Ей така – избухна, трясна вратата и замина. На другия ден дойде братовчед му, събра малкото багаж – то тоя какъв багаж имаше? Три ризи, два чифта чорапи, и ония ненужни книги, дето все ги четеше…
Вместо да седнат като хората пред телевизора, да гледат, заедно да охкат и ахкат… Тя и там въведе правилен семеен ред. Нали са едно цяло – значи няма да зяпа той някакви ненужни работи, а ще гледат само това, което е за двама им. Филм ли е – трябва и тя да го харесва. Какво като нему не се нравел? Няма сам да си гледа нещо егоистично, я! Заедно! Щом на нея й допада, трябва и той да го одобрява. Иначе – какво семейство са, какъв съпруг е?
Не, и с него не беше зле. Обаче, искаше се повече труд, повече размахване на парцала за праха, повече наблюдателност. Защото той си беше палачор. Оставяше си ризата вечер върху облегалката на стола, моля ви се. Не в гардероба като хорските мъже, а на стола. Така, видите ли, се проветрявала.
Та няма тя да я ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Коновски All rights reserved.

Random works
: ??:??