Сайтът на блондинките
- Муцунка, открих нов сайт, пълно е с блондинки,
като нас!
- Къде го откри?!
- В интернет. Сайт за поезия.
- Хм. Не е за мен. Как се казва?
- Розов морков.
- Що така?!
- Не знам. Нали е за поезия!
- Розова роза е по-добре, според мен.
- Няма значение, има си началници. Сигурно е
метафора.
- Нищо не разбирам от поезия и никога не съм
писала стихотворения.
- Лесно е. Пишеш за звезди, луни, птици,
щурчета, разбити сърца и много любов. И ги римуваш.
- Но аз не съм блондинка. И ти не си. Изрусени сме.
- Никой не го знае! Мислите ни са руси. Пращам ти линк.
..........................
- Видях го. Има и мъже.
- Браво! Веднага видя мъжете! А нещо не прочете ли?!
- Прочетох. Но всички стихотворения си приличат.
- Това е чудесно! Пиши като тях.
Колкото по-неразбрано, толкова по-добре!
Измисляй по-засукани метафори, много вървят!
- Какво беше метафора?
- Такова... пишеш едно, а се разбира друго.
Вратата дъбова с усмивка скръцна.
Нощта наля си вино неотпито.
Стоя настръхнала и тръпна.
Как искам, пак да те опитам!
- Ауууу! Страхотно е! За кого го написа?
- В това е целият номер! Да не се знае,
за кого е написано. Може и за теб да е.
- Майтапиш се! За някой мъж поет е.
- Поетите мъже ли са?! Лигочи! Непрекъснато се
обясняват в любов. Но това си е мое мнение.
- А ти, как разбра, че сайтът е на блондинките?
- Видях, как пишат и усещат. Измисли си ник.
Моят е Себастияна.
- Ами, моят да е Ебастияна, тогава?
- Глупости! Не чуваш ли, как звучи?
- Как?
- Ама, само си за тоя сайт! Тияна е по-добре.
- Харесва ми.
- Може и ТиАна.
- Жестоко! Остава да напиша стихотворение,
но не знам за какво.
- Може и за бръмбари, ако искаш. Има ли значение?!
.........................
Настъпих бръмбърче рогато,
то каза само цвръц.
А беше чудно, синьо лято...
- Муцункааааа! Кажи ми рима за цвръц!
- Пръц!
© Георги Стоянов All rights reserved.
- как ще настъпва бръмбърче
