Mar 30, 2013, 11:28 AM

Сама

  Prose » Others
1K 1 0

Сама

 

    Болка, но не и страх. Сама. Колко е скучно. Нито стон, нито зов.

Само надежда. Надежда за по-добър живот. Тя знаеше, че това е нещо временно, но времето не минаваше. И отново сама. Сама с вятъра и самотата. Какво ù предстоеше… Никой не знаеше. Само Бог знаеше това! Боже, дай ми сили, казваше си тя. И ето, той чу молитвите ù.

 Тя бе щастлива.

    Самотата я нямаше. Благодаря ти, Господи. Благодаря ти. Колко е хубаво. Боже, колко е хубаво!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...