Mar 17, 2010, 11:22 PM

Сама

  Prose » Others
658 1 1

Минавам и отминавам, никой не се обръща -

като призрак - погледите на всички минават през мен.

Невидима, сива, призрачно прозрачна. Защо ли?

Защо никой не ме вижда?

Защо моят поглед не се засича с ничий друг?

Защо съм сама сред тези непознати лица и души?

Защо не усещам топлина?

Защо? Сама ли съм?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще забележиш, че хората те гледат, когато ти самата се погледнеш и оцениш!

Editor's choice

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...