Сама

Prosa » Otros

659 1 1

Минавам и отминавам, никой не се обръща -

като призрак - погледите на всички минават през мен.

Невидима, сива, призрачно прозрачна. Защо ли?

Защо никой не ме вижда?

Защо моят поглед не се засича с ничий друг?

Защо съм сама сред тези непознати лица и души?

Защо не усещам топлина?

Защо? Сама ли съм?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Pishpunta (Николай)

Ще забележиш, че хората те гледат, когато ти самата се погледнеш и оцениш!

2010-03-19T12:01:56+02:00

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Prosa 3.7K 5.0

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Prosa 2.6K 5.0

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Prosa 3.9K 5.0

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Prosa 6.5K 4.9

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Prosa 2.2K 5.0

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Prosa 3.7K 5.0