Jan 7, 2009, 1:21 PM

Само като мечтаеш...

1.4K 0 4

 Дали само като мечтаеш, можеш да постигнеш това силно желание, което те изгаря отвътре?

 Дали само вярата в нещо недостижимо и така желано ще ти помогне да стигнеш до него? Да го докоснеш с две ръце и почувстваш с истинско  сърце.

 Дали един миг си струва да загърбиш миналото, да се отдадеш на бъдещето... или просто да живееш за настоящето?

 Дали света, който си сътворил и изпълнил с щастие и любов, ти помога да изживееш истински живот? Нима хората, които мечтаят, нямат нищо, нима мечтите са една фантазия на съзнанието... или просто изживяваш мигове... неизживяни! И така постигаш духовно удовлетворение, че си постигнал нещо неосъществимо в реалния свят.

 И стоиш на паралела между двата свята... а в кой искаш да си?  Къде е по-добре да си: в реалността или фантазията? А нима единият свят не може без другия и обратно!? И ти не можеш без единия, но и без другия!?  Или просто нямаш фантазия да постигнеш нещо мечтано!?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Банално и недоразвито.
  • Никой не занимавам! Всеки който иска да го прочете може да го направи... Естествено че не на всеки ще хареса... и няма да има само добри отзиви! Но... благодаря за критиката.
  • нямате ли си приятелки, гаджета никой ли ли не ви изслушва в училище в часа по литература и не само не си ли говорите с учителите ... есета не се ли пишат ... ?

    защо нас ни занимаваш ... и ... прочетох те така че не казвай че ако не ми харесва може да не те чета ... и че имаш право да публикуваш и тн. и тн.


    и пиши ... ще ми е интересно нещо друго да прочета ... не обещавам че ще получиш добър отзив ...
  • Прекрасно!

Editor's choice

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...