Само се моля...
В града ни тържествено бе открит магазин на веригата „Lidl" Той стана един от десетте най-щастливи градове в страната ни. Имахме представител от входа - будната пенсионерка леля Злата. Още същата вечер тя свика пресконференция, на която разказа за историческото събитие и през цялото време се кръстеше, че е оцеляла по чудо. Първите два дни благородно дадох предимство на бедните пенсионери, майките с малки и по-големи деца, безработните, работещите и т.н. На третия реших и аз да се възползвам от апетитните промоции, но при вида на огромните опашки се врътнах и пазарувах в съседната „BILLA". На следващия ден историята се повтори. И така до ден днешен… Цял град се изреди, само аз не мога и не мога да проникна. Кой ми е виновен, че нямам здрави лакти? Завиждам на моите съграждани, които гордо ситнят по улиците, здраво стиснали торбичките на Lidl. А в очите им греят щастливи пламъчета… Вече почнаха да ми се подиграват: „Ама ти още ли не си влизала в „Lidl"?! Чудя се къде да се скрия от срам. Една нощ сънувах кошмар: цели пълчища жълти торбички ме гонят, а аз тичам обезумяла. Накрая се строполих на земята, а те като почнаха да ме налагат… И всичките – пълни. Захвърчаха ония ми ти бутилки олио, шоколади, портокали, банани… Що бой изядох! Събудих се, плувнала в пот. Не, така повече не можеше да продължава – крайно време беше да измисля нещо! Едва дочаках утрото и взех назаем от комшийката две торбички на Lidl, напълних ги с книги (това имам) и прекосих града от единия край до другия. Ръцете ми омаляха, адски ме цепеше кръстът, но одобрителните погледи на моите съграждани ми даваха кураж. Успях да възвърна уважението им и да спася честта си.
Само се моля комшийката да не се разприказва…
© Вилдан Сефер All rights reserved.
А аз и в Мола все още не съм влизала...
