1
САМО УБИЙСТВО
Тежкият и непоносим августовски ден биваше страстно обладаван от властната и яростна нощ. Полъхът на вятъра бе забавен, муден, тежък, странен, бавен – всичко и нищо в едно. Слънцето хвърляше последните си убийствени лъчи и сякаш крещеше на бясната нощ да му позволи да убива още само миг. Лятна привечер. Втори август. Къщите също биваха обладавани безумно от мрака; бавно чезнеха , докато накрая само силуетите им се очертаваха на морния августовски фон, на задушаващата реалност. Убийцата пристъпваше бавно и необезпокоявано – в идните часове тя бе властницата. Хладнокръвието й, невидимостта й – перфектната комбинация за една малка убийца, жадна за кръв. Реалността се изгубваше, сливаше се с падащия мрак, оставаше само тънка оранжево златиста ивица на хоризонта – разделение между реалното и първичното.
Нямаше съмнение – тъмният субект, чийто черти бяха едва различими на последните искрици от светлината, идваща от замиращото в необятния ефир слънце, беше Артър Стивънсън. Без ...