Венка беше хубаво стройно девойче, което беше започнало да се момee. Слабичка, с тънка като трепетлика снага, с кафяви кротки очи и тъмни ресници. На бузите си имаше две трапчинки, когато се засмееше. До скоро играеше с двете си по-малки сестри, но вече се събираше с по-големи дружки и с тях си приказваха момински приказки, споделяха си тайни и се смееха задружно.
От известно време беше забелязала настойчивия поглед на Продан и щом срещнеше очите му, които се плъзгаха по снагата й, Венка зачервяваше бузи и се срамуваше от тези сини ясни очи, които я следваха. Заболяваше я стомахът от притеснение и й идваше па потъне в земята от срам. Бедното девойче не знаеше ни къде да си дене ръцете, ни що да каже, краката й се подгъваха и стоеше като истукана, неподвижна като дърво. Веднъж набра кураж и хукна презглава към къщи. Но се втурна в плевнята и се захлупи в сеното. Поплака си щото не знаеше какво да прави. Не смееше да каже и дума на майка си. Продан нещо не й беше казал. Само я гледаше та ...