Самота
Самотата бе моят спътник в живота,
самотата бе моята съдба
и когато всяка нощ аз плаках
и чаках да се върнеш у дома,
ти никога не утеши ме и не стопли моята душа.
И всеки ден за мене бе лъжовен, и всяка нощ за мене бе злокоба,
а дните си летяха и мира не оставяха в душата!
Тогава сърцето мое се обади
за помощ в самотните ми дни,
за малко обич и надежда
да може някой да го утеши!
Но ти си тръгна и глава дори не обърна!
Захвърли с лекота огнището, дома.
- Нима, това е краят? - попита моята душа.
Нима си заслужава да обичам
и да страдам, и все да съм сама?
... Не знам - отвърнах кротко и смирено.
Не знам защо наказвам те така,
без да мога да ти дам малко топлина.
И в този миг застанах на колене
и попитах Господ моя Бог -
дали наистина си заслужава
да чакам моята любов!
Тогава ти дойде от нищото
и искра пламна в моите очи, сърцето лудо заигра се,
а душата моя се смири.
Слънцето в небето се усмихна,
птиците направиха сърце,
а ние двамата стояхме под красивото небе!
© Калина Иванова All rights reserved.
